31 min reading
(Романизиран коктейл от реални необичайности)
Всичко тръгна след вчерашното ми намръзване, докато обгрижвах един куфар „Premier”. Купих го преди доста време около едно пътуването до екзотична дестинация - отколешна моя мечта. При връщането кацам на летище София и ти да видиш един матов елемент взе, че си го припозна - бил неговия. Предполагам от „крадци на багаж без граници” да е бил, а си го е бройнал, защото на куфаракито отвсякъде си му личеше, че е новеничък. И хем вижда, че си го гледам като мой и пак най-нагло посяга, при което аз му казвам: „Ей я кротко! Това е моят багаж!”, а мангалоликият левент се опитва да ми се обяснява. Навирам му чекинг лентичката от билета в лицето и здравата му се озъбвам… Пък той може би от яд, че съм го изловил в крачка така го трясна, че му потрошава едно от опорните крачета, онези дето са пред колелцата. И ей ти на - чипак нов куфар за сума ти пари - осакатя. Направо ми идеше ония да го фрасна по мазаната крадлива мутра. Ама въздържах се тогава.
Пък ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up