7 min reading
Тя се отпусна в ръцете му. Обичаше тези длани, които макар и груби, докосваха бялата ù кожа с лек загар от слънце. Те я караха да потръпва, да стене, да се моли неистово за още. Те я докосваха, галеха, възбуждаха. Те я прераждаха.
- Обичам те, София! – Прошепна той.
- И аз те обичам, Джеръми! – Погали го тя.
В съседната стая се чу шум. Това беше малкият Питър, който току-що се беше събудил и плачеше.
***
Бяха минали четири години от първата им среща. Софи не беше първата жена, прекрачила леглото му след дългата и изтощителна връзка от единадесет години. Не беше и първата, която проявяваше жив интерес към него. Край Джеръми винаги имаше много жени – от хубави, по-хубави, повечето с тяло на манекенки, с походка на див звяр, готов да те разкъса всеки момент и крака… О, Господи, какви крака…
София не влизаше в тази категория. Тя беше дребничка, набита, с коса до раменете. Не можеше да се сравни с нито една от обожателките му, но в нея имаше нещо различно. Вечно усмихната и ентусиазирана, С ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up