Не! Няма да отворя вратата! И навън няма да изляза!... Да, и теб няма да пусна вътре!

Какво като хората ме слушат? Зад вратата на моя апартамент съм, ще крещя… Пък и важното е какво крещя. Записвай, записвай – нито дума против властта, нито дума против Божия инструмент…

Не! Не съм избръмчал!

Даже напротив – нормален човек съм. По всички норми на ненормалното ни време…

Казах ти – няма да те пусна! И какво като си ми жена? Какво като тоя апартамент се води на двама ни? Всеки специализиран съд ще ме разбере – не желая да рискувам бъдещето и настоящето си заради някакви твои претенции… Ама опасна си, бе! Помниш ли защо те изтласках навън и заключих зад гърба ти?

Именно…

Вечеряхме си, аз си мълчах, пък ти пусна телевизора… Хем те предупредих, ама… И какво рече? Точно така – нов виц да си кажела…

Бе, ти луда ли си? Виц! В тая криза, при тая пандемия – виц за властта???

И утре заран да се блъскаме на вратата кой пръв да изхвърчи, та да докладва където трябва…

Да, бе – нямало да се блъскаш… Щото сигурно още нощеска ще си изтичала до специализираната служба и ще си написала заявление до нашата радост…

Опасна си ти, опасна… Цял ден къде ходиш? На работа, а… Фирмата ви чия е? Именно! Частна… Да, официално е на тоя, ама знаеш ли чия е наистина? И дали Босът не е решил да я прибере при острова, тотото, къщата, кюлчетата, еврата… Пък за да я прибере – трябват някои подробности. Разни компири, разни тайни служби, разни явни прокурори, разни хитри съдилища… А те искат да сглобят нещо – про форма, ама да има… Тия ли са крали палта, на тях ли са откраднали, обаче нещо да има за публиката…

И кого ще пригепцат? Разбира се – теб! Щото си карък. Знам, знам – нали затова се омъжи за мен…

А как ще те натиснат? С телефона. Ама не твоя, а моя. Чатове, есемеси, снимки, разговори с тоя или оня…

Затова вече половин година не отговарям никому! Да, и на теб… Ма, какво като тогава си си счупила крака? Де да знам – ами ако ми звъниш нов виц да разказваш? Или да ми уреждаш среща с Ваньо…

Така е, брат ми е. Но не е от властта. Даже май се върти около някакви конкуренти нейни. Как да го видя? Ми после веднага ще ни обявят за ОПГ – ти, той, аз… Какво като сме семейство – срещаме ли се? Говорим ли си? Ония на съседната пейка не ни чуват – значи сме подозрителни…

Какъв парк, какви поляни? На, иди да плуваш в морето – още по-явна опегейка си. Значи се криеш от очите на камерите и ушите на микрофоните… Не ти трябва и обвинение – готова си…

Не, не съм се чалнал. Чалнал се е човек, дето върви срещу течението. Аз си карам по него. Оставил съм се, носят ме вълните, те са отговорни…

Ма, какво като ме носят между лайна? Лайна, ама разрешени и одобрени. На власта…

Не ти ща хляба! Нищо не хвърляй на балкона! Няма да умра от глад – все ще измисля нещо. Ти знаеш ли в тоя хляб колко подстрекателски материали против Вожда, прокурора Му, слугите и мутрите може да се нахакат? И ето ти не само ОПГ, ами и цял комплот…

Каквото правя – моя си работа… Не, не ми е скучно. Гледам телевизора и слушам правилните хора. Да чета? Ма, ти луда ли си? Какъв Пушкин, бе… Стар путинист е, аз няма да чета руска пропаганда…  И салата не ща – отде да знам кое е китайско… А бобът е още по-вреден. Да, бе – български бил. Български, но расистки. Черен боб!

По-добре да умра героично и законоуместно…

И се махай от вратата!

Няма да изляза!

Добре съм – скрит, спокоен, верен на Шефа… А, гласът ми не те интересува, повече няма да се обадя, щото знаеш ли как може да се изтълкува и едно „Ъхъ“?

Оправяй се сама, аз съм в правилната демократична поза – под кревата, със спуснато одеало, в ъгъла, мълчащ и мокър…

Защо мокър ли?

Че няма да рискувам и да ходя чак до тоалетната? И там минава един информационен поток от горните етажи, та може…

Хайде, че май не само съм мокър…