Чичо Пешо премълчава /развръзката/
След този разговор, чичо Пешо беседвал още два пъти с момчето – в присъствието на учители, лекари, психолози, даже втория път допуснали и родителите на Ванчо.
Само дето в тая обстановка той си мълчал. Питали го къде е ходил, бил ли е извън гората, загубил ли се е, той кимал съгласен с всичко и мълчал.
Извиканите родители формално уж го убеждавали да каже на добрите чичковци и лелки за преживяното, но даже стенографката разбирала колко повърхностно се опитват „да помагат“.
Чичо Пешо разказал на новия началник – негов стар колега, чутото. Оня кимал, кимал, накрая рекъл: „Абе, нали имаме протоколи – изгубил се, намерил се…“
И пенсионирали чичо Пешо окончателно…
А той имал ново забавление – четял усилено „Космос“, „Наука и техника за младежта“, „Техника-молодежи“ и тем подобни тогава вече архивни издания.
На мен ми разказа за Ванчо, сетне добави: „И, ако не те е страх…“
Разбира се, че не беше ме страх. Любопитен бях.
Версията на чичо Пешо беше криминално- ...