Тиха нощ
Навън вали, но не от този топъл летен дъжд, който ромоли.
Сняг!
Бял... искрящо бял, толкова чист сняг!
Снежинките, облечени в бели пелерини, танцуват на дансинга в двора ми.
Бързо се намятам с любимата си жилетка (даа, тази, която баба ми я подари на миналата Коледа), отварям прозореца и протягам ръка, за да ги докосна.
Плача!
Ах, така чисто, бяло, невинно е...
И сходното, което разбирам, е, че и аз като снежинките трупам...
Толкова много образи, случки, пейзажи, нагласени мечти и илюзии!
Падам, стигам земята, разтапям и последната надежда, превръщайки я в мръсна и лепкава кал.
Белотата потъва в очите ми, в черните бездни на самотата. ...