Скапано време. Соникакво. А казваха, че ще вали сняг. Винаги уточняват, че в планините ще се изсипе, я после намекват, че и в низините може да падне. Ще натрупа там и онам.
Бабини деветини. Прехвърчяха няколко снежинки. Даже и един пръст не натрупа. Затова пък имало оранжев код и цели петнайсет тежкотоварни автомобила, снегорини, щели да ринат голата, напукана същност на столицата, иначе казано – вероятно асфалта. До черно ще ринат.
Аз съм на седми етаж. Оттук се виждат снежинки – отразяват се в блока отсреща, в светлинките на украсата по балконите; странно, хората още не са заличили следите на Коледа, а вече е февруари. Надеждата на Рождеството още стои. Чудя се дали ще я свалят тая надежда до Великден, та да изгрее нова. То без надежда бива ли?
Утре ще ме оперират. Отпийвам последната глътка вода – така ми казаха. Трябвало да не не пия след мръкнало. А и да не ям – от обяд. За яденето – лесно, ама с пиенето е кофти. Но щом е вода, приемам го някак.
Затвориха пердетата в блока отсреща ...