Вън вали. Сняг. Не всичко е бяло обаче.
(а толкова исках да не виждам друг цвят...)
Гледам го. Дори го наблюдавам –
светът се променя с всяка следваща снежинка,
нежно целунала земята с лекота.
Малките късчета рай слизат при нас; посещават ни.
Искат приемственост и търсят подкрепа.
Какво намират ли? (наистина ли искаш да знаеш?)
Откриват уплаха, затвореност. Дори се сблъскват с досада.
Никой не обича снежинките. (освен може би децата)
Всеки бяга от тях, преднамерено забързва крачка,
мислейки, че ще попречи на взаимния и неизбежен допир. ...