swee7yy
31 results
моля те, не ме забравяй.
не ме съди;
не ме мрази;
не ме и забравяй.
моля те... ...
не ме съди;
не ме мрази;
не ме и забравяй.
моля те... ...
551
1
А сега кажи... какво ти липсва?
*
Дали е чувството в стомаха?
Или пък е допирът на устни?
Помниш ли, когато плака? ...
*
Дали е чувството в стомаха?
Или пък е допирът на устни?
Помниш ли, когато плака? ...
613
Вън вали. Сняг. Не всичко е бяло обаче.
(а толкова исках да не виждам друг цвят...)
Гледам го. Дори го наблюдавам –
светът се променя с всяка следваща снежинка,
нежно целунала земята с лекота. ...
(а толкова исках да не виждам друг цвят...)
Гледам го. Дори го наблюдавам –
светът се променя с всяка следваща снежинка,
нежно целунала земята с лекота. ...
702
1
Искам да се губя в перфектния ти образ. Искам и да те усетя... теб и всичките ти превъплъщения. Мечтая просто да се взирам в необятността ти, която е неизмерима. Обичам, когато забравям, че съществувам. Обичам това чувство, защото ти ми го даваш.
Липсва ми всичко, към което ти принадлежиш – света, х ...
Липсва ми всичко, към което ти принадлежиш – света, х ...
650
Слънцето залязва на Изток.
На Запад изгрява.
От двете страни -
хоризонти.
(Различни и то). ...
На Запад изгрява.
От двете страни -
хоризонти.
(Различни и то). ...
581
Тук звездите също са красиви.
*
Обичам нощното небе. Изпълнено е с Тишина, чакала цял един Ден, за да дойде нейния ред да господства там горе. Тя е толкова красива, непокътната, почти незабележима дори. Тишината е винаги в сянката на Хаоса. А той е долу.
Долу е и всекидневната Проза със своите банал ...
*
Обичам нощното небе. Изпълнено е с Тишина, чакала цял един Ден, за да дойде нейния ред да господства там горе. Тя е толкова красива, непокътната, почти незабележима дори. Тишината е винаги в сянката на Хаоса. А той е долу.
Долу е и всекидневната Проза със своите банал ...
605
Друго лято, друг сезон.. .
от мен ли чакаше поклон?
Върна нищо, всичко взе...
но дали ти е на теб добре?
Забрави лесно, тръгваш все... ...
от мен ли чакаше поклон?
Върна нищо, всичко взе...
но дали ти е на теб добре?
Забрави лесно, тръгваш все... ...
596
Когато искаш, но не можеш;
не разбираш и крещиш.
Когато търсиш - не намираш;
правиш, за да продължиш.
Когато мислиш, но не чувстваш; ...
не разбираш и крещиш.
Когато търсиш - не намираш;
правиш, за да продължиш.
Когато мислиш, но не чувстваш; ...
1243
6
Убиваше ги бавно, уж небрежно.
Премахваше им блясъка до бяло.
Забравяше какво било е нежно.
Спря да искаш да е цяло.
Не виждаше, че ги обичах. ...
Премахваше им блясъка до бяло.
Забравяше какво било е нежно.
Спря да искаш да е цяло.
Не виждаше, че ги обичах. ...
533
1
*Вдъхновена от У. Шекспир
Повярвай ми, когато казвам,
че обичам дългия и силен дъжд.
Аз съм искрена и го показвам,
не използвайки чадър за мъст. ...
Повярвай ми, когато казвам,
че обичам дългия и силен дъжд.
Аз съм искрена и го показвам,
не използвайки чадър за мъст. ...
1240
6
Обичам дъжда,
но само когато
вали със тъга
и всичко познато
търси подслон, ...
но само когато
вали със тъга
и всичко познато
търси подслон, ...
658
1
Моменти идват, тръгват си
като нечакан и далечен гост.
Гледам други, виждам тебе,
изниква и поредният въпрос:
защо звездите светят леко ...
като нечакан и далечен гост.
Гледам други, виждам тебе,
изниква и поредният въпрос:
защо звездите светят леко ...
1053
2
А мразя ги тия моменти,
когато си сам и не виждаш
друго, освен света ти на ленти,
минаващи бързо пред тебе,
но само навявайки „Беше„. ...
когато си сам и не виждаш
друго, освен света ти на ленти,
минаващи бързо пред тебе,
но само навявайки „Беше„. ...
593
4
Мразя да сънувам те,
но ти идваш във съня ми.
Мразя да рисувам те,
но там си пак – върху листа ми.
Мразя да жадувам те, ...
но ти идваш във съня ми.
Мразя да рисувам те,
но там си пак – върху листа ми.
Мразя да жадувам те, ...
806
10
Уж трябваше всичко да мине –
сълзите и болката, сърце да изстине.
Гласа ти не може още да чувам,
но правя го, даже със него рисувам
безкрайните нощи, изпълнени с мъка, ...
сълзите и болката, сърце да изстине.
Гласа ти не може още да чувам,
но правя го, даже със него рисувам
безкрайните нощи, изпълнени с мъка, ...
781
7
Никога не вярвай на очите,
които в твойте вяра нямат.
Те са недостойни, лесни
да омаят те, дори измамят.
Никога не вярвай на очите, ...
които в твойте вяра нямат.
Те са недостойни, лесни
да омаят те, дори измамят.
Никога не вярвай на очите, ...
890
6
Красотата искам и ще виждам.
Като сянка няма да прииждам.
Ще обикна настоящето аз скоро.
Писна ми от тая никаква умора!
Ще слушам морски, сини песни. ...
Като сянка няма да прииждам.
Ще обикна настоящето аз скоро.
Писна ми от тая никаква умора!
Ще слушам морски, сини песни. ...
579
2
Тя разбираше, че всичко отдавна свърши. Заминало си бе като летния ден – бързо, незабелязано и оставящо купчина спомени ей така, просто реещи се в съзнанието й подобно на стотиците изписани бели листи, всичките посветени на него. А той беше нейното лято. О, да. Беше много повече дори. Тя добре осъзн ...
713
4
Чувствам много и не зная. Сърцето казва, че за теб нехая.
Усмивката – позната маска. Светът ми не е ли със друга краска?
Мисля много и не зная. Опитвам се, но сякаш няма да позная –
Ти със нея ли си, или не? Мислиш ли ме? Аз ли съм на твоето небе?
Помня много и не зная. Летни мигове висят във толкоз ...
Усмивката – позната маска. Светът ми не е ли със друга краска?
Мисля много и не зная. Опитвам се, но сякаш няма да позная –
Ти със нея ли си, или не? Мислиш ли ме? Аз ли съм на твоето небе?
Помня много и не зная. Летни мигове висят във толкоз ...
633
2
Никой никога не казва колко го боли.
Никой никога не споменава за броя си сълзи.
Никой никога за отсрещния не пита.
Всеки моли, иска; от друг желае да опита.
Никой никога не влага чувства. ...
Никой никога не споменава за броя си сълзи.
Никой никога за отсрещния не пита.
Всеки моли, иска; от друг желае да опита.
Никой никога не влага чувства. ...
1221
4
Хората все казват: „Не занимавай се, не е единствен."
Добре, а какво ще стане, ако все пак за мен те искам?
Хората все казват: „Ще ти мине някой ден, помни."
Този ден ще помня, зная, но само ако с мен си точно ти.
Хората все казват: „Ако трябва, забрави го, моля ти се, порасни!" ...
Добре, а какво ще стане, ако все пак за мен те искам?
Хората все казват: „Ще ти мине някой ден, помни."
Този ден ще помня, зная, но само ако с мен си точно ти.
Хората все казват: „Ако трябва, забрави го, моля ти се, порасни!" ...
1251
5
Ти така и не разбра...
Стоим двама – аз и ти. И сякаш времето напук лети, лети... Минутите секунди са, а часовете – миг. Ох, поспри се малко, време! Умолявам!
Ти ме гледаш и се чудиш пак защо мълча. Питаш непрестанно какво е в моята душа. Как, любов, да ти обясня - не зная. Но не, не е от срам. Има ...
Стоим двама – аз и ти. И сякаш времето напук лети, лети... Минутите секунди са, а часовете – миг. Ох, поспри се малко, време! Умолявам!
Ти ме гледаш и се чудиш пак защо мълча. Питаш непрестанно какво е в моята душа. Как, любов, да ти обясня - не зная. Но не, не е от срам. Има ...
734
3
Тя беше влюбена. Това си личеше от километри. Блясъчето в очите, перманентната и безпричинна усмивка, топлината и нежността от жестовете ù се разпръскваха върху околните подобно на слънчеви лъчи. Да, това беше тя - едно слънчице.
Естествено, всички се бяха досетили коя е причината, стояща зад всичко ...
Естествено, всички се бяха досетили коя е причината, стояща зад всичко ...
794
5
... а аз продължавах да чакам...
Времето си минаваше със скоростта на вятъра - някога по-бързо и неусетно, друг път - бавно, мъчително, та дори дразнещо... Междувременно всички ме питат за тебе. Разбирам ги, те просто са свикнали да ни виждат заедно. Това, че не си около мене, се отразява не само въ ...
Времето си минаваше със скоростта на вятъра - някога по-бързо и неусетно, друг път - бавно, мъчително, та дори дразнещо... Междувременно всички ме питат за тебе. Разбирам ги, те просто са свикнали да ни виждат заедно. Това, че не си около мене, се отразява не само въ ...
978
4
Никой не обича самотните. Защо? Не е честно, наистина. Та те са хора като всички останали, нали? Те също стават сутрин, мислейки за изненадите на новия ден, за нещата, които имат да вършат и за куп други дреболии, които постепенно окупират целия им ден.
Добре, но с какво са по-различни те от другите ...
Добре, но с какво са по-различни те от другите ...
719
5
Пак ли ти?
Защо го правиш?
Идваш мигновено и още по-бързо изчезваш.
Изплъзваш се подобно на пясък през нечии пръсти.
Моите са. ...
Защо го правиш?
Идваш мигновено и още по-бързо изчезваш.
Изплъзваш се подобно на пясък през нечии пръсти.
Моите са. ...
762
2
Сънища. Какво са те? Просто едно нощно състояние, в което изпадаме, лесно изключвайки съзнанието си? Не. Сънищата са много повече. Те са именно онези вътрешни желания, успешно или не прикритите копнежи по някого или нещо. Сънищата са огромният, объркан и обрисуван от мечтите ни илюзионен свят, в кой ...
778
2
Странно, не е ли? – Виждам те вечер в съня си.
Странно, не е ли? – Усещам те толкова силно в гръдта си.
Странно, не е ли? – Усмихвам се с мисъл за тебе.
Странно, не е ли? – Тъгувам и пак образът ти пред мен е.
Странно, не е ли? – Чувствата луда ме правят. ...
Странно, не е ли? – Усещам те толкова силно в гръдта си.
Странно, не е ли? – Усмихвам се с мисъл за тебе.
Странно, не е ли? – Тъгувам и пак образът ти пред мен е.
Странно, не е ли? – Чувствата луда ме правят. ...
732
6
Обмислях дълго решението си дали да отида. Та нали Онзи образ щеше да е там – непредвидим, мълчалив и в същото неопределено настроение, с което бях свикнала до болка. Сладка болка. Но, Господи, този поглед! Погледът на загадъчността, меланхолията и безвъзвратното омайване щеше да ме пронизва отново ...
910
1
5
Влизам в стаята и като че ли спомените просто връхлитат отгоре ми, напомняйки ми, че вече не съм част от тукашния живот, а, напротив - станала съм онова чуждо, непознато момиче, което си идва толкова рядко, че пристигането ù тук дори не се приема с топли чувства, тъй като никой не го е очаквал.
Изли ...
Изли ...
853
6
Hoy me decidí - jamás pensaré en ti. (Noo)
Este sentimiento me hace daño -
es demasiado para mí.
Estoy aquí,
recordando esos momentos, ...
Este sentimiento me hace daño -
es demasiado para mí.
Estoy aquí,
recordando esos momentos, ...
2358
4
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
