Пътят на коприната е древен търговски път, свързващ по суша и море Китай със Средиземноморието. Понеже коприната представлявала най-важната част от транспортираните стоки, е наречен „Път на коприната“ от Фердинанд фон Рихтхофен през 1877 г. За първи път е изминат от китайския пътешественик и дипломат Джан Цян, изпратен на дипломатическа мисия на Запад от династията Хан.                                                                                                                            

  Уикипедия

  Сиан е най-големият град и административен център на провинция Шънси в Централен Китай. Бил е столица на 13 китайски династии и най-източната точка на един от пътищата на коприната.

                                                                                                    Уикипедия

                                                            Ухан, Китай, Свят Делта, февруари 2020

  Сребристият кросоувър с Юйлин се движеше с шеметна скорост по моста над река Яндзъ и се приближаваше към Кулата на Жълтия жерав. Юйлин беше неспокойна. Мислеше за тайнственото изчезване на баща си. Той обичаше загадките. Преди да се пенсионира, беше учител по физика и математика и непрекъснато измисляше различни ребуси за нея. Разказваше ú за тайните на природата и света около тях – за космоса, звездите, вселената. Беше едновременно любител на точните науки и мечтател.

  Юйлин си спомни една случка от детството си:  Беше около осемгодишна. Тай я заведе за ваканцията при баба ú и дядо ú в покрайнините на Сиан, една от древните столици на Китай. Къщата, в която живееха родителите му, беше стара, но добре поддържана. Намираше се в южния край на града, в полите на планината Кинлинг. Беше с червен покрив в стил на династията Танг и стени, боядисани в жълто. Имаше вътрешен двор с градина. През лятото  под асмата беше зелено и прохладно. По средата на обширното пространство, засадено с червен бор и стари явори с длановидни, светлозелени листа, бели и розови божури, бодливо алое и горчивоуханен розмарин, до алеята, покрита със ситен бял чакъл, имаше чешма с голямо бетонно корито, в което баба ú переше. Кранчето беше високо и за да пие вода, Юйлин трябваше да се качи на бетонния праг.

  Подухваше лек ветрец.  По двора, сред преливащите се светлини и сенки от дърветата, щъкаха малки жълти топчици – наскоро излюпени пиленца. Юйлин ожадня от играта на гоненица с едрата немска овчарка Джим и се качи на бордюра на коритото. От вътрешната страна на къщата баба ú подаде глава през прозореца на кухнята и се провикна:

  – Юйлин, обядът е готов, влизай вътре, после ще играеш пак!

  Момиченцето се обърна рязко, в очите ú се сляха слънчевата светлина и сенките от лозницата, ослепя за един кратък миг, олюля се и скочи. Някъде по средата на скока времето сякаш забави ход и от около половин метър височина тя видя целия двор – зелената трева, жълтите и червени камбанки на лалетата, шарените петна по чакъла и собствената ú, невероятно увеличена сянка,  понесла се застрашително към пухкавите топчици, щуращи се  в паника под краката ú.

  – Неее, Юйлин! – чу се писъкът на баба ú.

 Но беше късно. Момиченцето с тропот се приземи пред чешмата, право върху едно от пиленцата. От човчицата на бедното същество се проточи тънка струйка кръв и част от вътрешностите му изскочиха навън.

  Юйлин плака целия следобед, въпреки опитите на баба ú да я успокои. После дойде баща ù. Той я взе на коленете си и започна да ú разказва една от историите си.

  – Знаеш ли какво е хаос, момичето ми?

  – Не, татко, какво е?

  – Според древните гърци това е мястото между небето и земята. Представлява вихрушка, кълбо от всички стихии. Първичното празно пространство, от което впоследствие се заражда животът. Там са събрани източниците му, но не и той самият. В хаоса всички неща потъват или се разрушават, от него произлизат мракът и нощта. Има и Теория на хаоса.

  – Какво е тя? – Юйлин се настани удобно на коленете на баща си  и сълзите ú пресъхнаха. Беше се успокоила от познатия глас и от очакването на поредната удивителна история.

  – Съгласно Теорията на хаоса, всички неща в живота, нашите действия и решения, са свързани, имат последствия и оказват влияние върху други неща. Нарича се принцип на минималното въздействие с максимални последици.

  – Миними… какво? – момиченцето сбърчи нос в старанието си да проумее трудната дума.

  Тай се сети, че пред него стои осемгодишно дете, а не тийнеджъри всезнайковци, каквито бяха учениците му, и замълча за момент. Но това беше дъщеря му, отдавна тренирана с научна терминология от многобройните му разкази! Той се покашля и продължи:

  – Накратко, ако една пеперуда размаха криле при нас, в Ухан, в провинция Юннан на другия край на Китай, при братовчедите ти,  може да се разрази буря.

  – И всичко това е направила една пеперуда?

  – Да, затова трябва да бъдем отговорни в действията си, защото не знаем какви може да са последствията от тях.

  После обядваха варени яйца със захар,  пилешки хапки, и ориз бабаофан² с осем подправки, които баба ú беше приготвила. След известно време, забравила за злополучната случка с пиленцето, Юйлин се заигра на двора с Джим. Скоро баща ú, чул шум и смях, излезе да види какво става.

  Дъщеря му беше взела две ветрила от богатата колекция на баба си, обикаляше двора, размахвайки ги, и викаше с цяло гърло:

  – Ще има буря в Юннан, ще има буря в Юннан!

  Щеше да си спомни за стъпканото пиленце, но по-късно.

  …Юйлин се отърси от спомена, защото колата беше забавила ход. Бяха пристигнали в подножието на Змийския хълм. Полицаите на входа на парка бяха уведомени за пристигането им – бащата на Деши се беше обадил, където трябва, и беше получил разрешение. Слязоха от колата, един от служителите със светлоотразителна жилетка хвърли поглед на документите им и с безконтактен термометър провери температурата им. После им махна да продължат.

                                           Ухан, Китай, Свят Гама, есента на 2019

  – Неее, Юймин! – чу момиченцето предупредителния вик на баба си, олюля се на ръба на бетонното корито, не успя да се задържи, но в последния момент промени посоката и скочи встрани, далече от писукащата маса пухкави същества под краката ù. Една пилешка душа беше спасена.

  …Когато двайсет години по-късно заместник-директор Сун влезе боязливо в кабинета ú, тя вдигна глава от книжата на бюрото си, с които подготвяше сделката с малайзийците и каза рязко:

   – Заместник-директор Сун, възникнал е проблем в залата за продажби, заеми се, моля те, аз нямам време!

  Умът на Юймин не беше обременен с чувството на подсъзнателна вина за гибелта на бедното животинче в детството ú. Тя беше израснала по-уверена и по-праволинейна от Юйлин, но и по-безкомпромисна и хладна. Не се втурваше да спасява всичко и всички около себе си и не се нагърбваше да решава сама всички проблеми. Имаше приоритети. Продажбата на един сребрист кросоувър не беше толкава важна в момента. Сделката с малайзийците беше за милиони. Юймин приглади тежката червена коприна на официалната рокля, която беше облякла. Оттук отиваше направо в хотел „Уанда Краун“ на брега на езерото Дунху, където имаше делова вечеря с бизнесмените от Малайзия.

                                                                                                                                    /Следва/

https://www.youtube.com/watch?v=0pdbtaM4iTE

https://www.youtube.com/watch?v=VLlMU1LK8Q8

1. Бабоафан – подсладен ориз с осем различни съставки