Бабата прекръства челото, коремчето и крачетата на новороденото с думите: „На главата – кръст, в сърцето – ангел, под нозете – вълк“.
А. В. Гура, „Символика на животните в славянската народна традиция“
Зимният дворец в Плиска
– Зима е още. Слънцето е слабо и неуверено. Гората и тя не се е раззеленила, клоните ú – голи и унили, тревата ú – бледа и разбъркана, като рижа, проскубана козина на зимна лисица. Всичко е сиво-кафяво, камъните край извора са зеленясали, а другите по-натам – прашни и сиви, изгубили живец и цвят, не приличат на себе си. Не го пускай сега! Изчакай пролетта!
– Не мога, иде Игнажден. Годината се завърта. Времето не чака. Трябва да извърви пътя. Бялата хрътка пие вече от извора. А водата си е същата – бистра и дълбока, ситните камъчета на дъното на амфората светят… Нека върви!
– Злото ще се събуди и ще поиска да си върне онова, което му принадлежи. Дори и младият, раждащ се в средата на нищото бог няма да може да го спре. Рано му е още. Силите му ще разцъфтят едва нап ...