Софийска сага 10
Глава седма
„Шумете дебри и Балкани, шумете…“
Сред развалините на София, по улици и площади, беше пълно с брадясали мъже и грубовати жени, обути в стари туристически обувки или трофейни ботуши, набързо смъкнати от някой убит войник или полицай. Размахваха юмруци и шмайзери, и викаха колкото им глас държи „Смърт на фашизма, свобода на народа!“ „Шумкарите дойдоха, шумкарите слязоха от Балкана.“ „Абе не са шумкари, а партизани“, им подсказваха усвоилите новата терминология.
А народът, уплашен и изненадан, се опитваше да им приглася. Най-активни бяха идеалистите, наивниците и тези, които до вчера бяха плакали за Царя.
На площад Света Неделя бяха издигнали набързо скована трибуна, където размахваше юмрук и викаше с патос главатарят им Кирчо Стамов. Той беше нисък, набит и беше ходил на училище до 3-то отделение. Знаеше да чете сричайки и пишеше с много грешки, но иначе минаваше за грамотен. Това беше решаващо условие, за да бъде избран за командир. Погледът му беше остър. С ...