Глава четиридесета
Слънцето беше достигнало своя зенит, когато Зора отвори очи. През премрежения си поглед тя забеляза насреща си хитрите очички на англичанина. Гледаше я с насмешка и любопитство, но имаше и доза възхищение. Зора не беше слаба жена. Всяка друга на нейно място би започнала да моли, да се преструва, а художничката даже не хитруваше. Гледаше го право в очите и чакаше. Какво? Едва ли очакваше милост за това как го беше изиграла, как беше приспала с ласките си един изпечен международен мошеник, за да му измъкне плячката, която той считаше за своя. Тя го беше надхитрила елегантно, с финес и замах. Това караше Джордж да гледа на нея с уважение и респект. Но сега ролите бяха разменени и той щеше да си върне загубената плячка. Поне част от нея.
- Добро утро, скъпа, вече е обяд, но имайки предвид снощните ти приключения, съм ти приготвил чудесна закуска. Сервирана е на терасата. Стани, приготви се и те чакам с нетърпение. Толкова дълго не сме се виждали, Имаме да си говорим за м ...