Dec 18, 2021, 7:13 PM

Соколът 

  Prose » Others
521 1 4
1 min reading
Той беше горд и непокорен. Никоя плячка не можеше да се изплъзне от острите му нокти. Беше обучен да убива и носеше в сърцето си жаждата за кръв и плячка.
По време на лов стоеше винаги на лакътя на своя господар. Острият му поглед пронизваше небето, където неподозиращи заплахата летяха гълъби и гугутки.
Стрелкаше се, като мълния и нямаше прошка за никой.
Един ден всичко се промени. Той видя нея. С прекрасна шия и шарени пера. Прииска му се и той да свие гнездо. Да има свой дом и дечица. На последния лов не се върна. Отлетя при нея, в скалистите планини. Господарят му беше бесен. Търси го ден и нощ. Дни и седмици. Решен беше да го прониже със своята стрела, да накаже това непокорство.
Накрая го видя.
Върху най - острата скала стоеше гнездото, а от него гордо изправен гледаше соколът.
Погледите им се срещнаха. Ловецът опъна своя лък. Соколът не помръдна. В черните му зеници се четеше решимост. Тъкмо когато се канеше да пусне своята стрела, ловецът видя от гнездото да се показват две голо ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Random works
: ??:??