Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
18 дек. 2021 г., 19:13

Соколът 

  Проза » Другие
471 1 4
1 мин за четене

Той беше горд и непокорен. Никоя плячка не можеше да се изплъзне от острите му нокти. Беше обучен да убива и носеше в сърцето си жаждата за кръв и плячка.

 По време на лов стоеше винаги на лакътя на своя господар. Острият му поглед пронизваше небето, където неподозиращи заплахата летяха гълъби и гугутки.

Стрелкаше се, като мълния и нямаше прошка за никой.

  Един ден всичко се промени. Той видя нея. С прекрасна шия и шарени пера. Прииска му се и той да свие гнездо. Да има свой дом и дечица. На последния лов не се върна. Отлетя при нея, в скалистите планини. Господарят му беше бесен. Търси го ден и нощ. Дни и седмици. Решен беше да го прониже със своята стрела, да накаже това непокорство.

Накрая го видя.

 Върху най - острата скала стоеше гнездото, а от него гордо изправен гледаше соколът.

Погледите им се срещнаха. Ловецът опъна своя лък. Соколът не помръдна. В черните му зеници се четеше решимост. Тъкмо когато се канеше да пусне своята стрела, ловецът видя от гнездото да се показват две голобради  малки соколéта. Те писукаха  и вдигаха към небето своите човчици.

 Господарят свали своя лък и бавно се отправи назад по пътя си.

  Всеки има право на семейство.

  Всеки има право на щастие.

 

 

16.12.2021г.

 

© Хари Спасов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??