20 мин reading
Откакто го помнеше, очите му притежаваха светлия ужас на солта. Тя бе унищожила ръцете и живота му. Мислите му често бяха прекалено изморени, за да бъдат слушани под формата на думи. И все пак, чичо ѝ приличаше на странна граблива птица, която винаги я пазеше с недоверието и грубостта си.
На масата срещу него седеше Боян. Той бе близък приятел на чичо Павел и често се навърташе около него. Двамата бяха загадъчни и строги. Мира никога не ги бе виждала да спорят за нещо освен за някоя игра на табла или партия шах. На масата стояха две чаши ракия, чиния с непокътнато мезе и препълнен пепелник. Имаше две неща, от които чичо Павел никога нямаше да се откаже: да се грижи за племенницата си и да се самозатрива.
- Здравейте! – поздрави Мира.
- Мира, седни, трябва да ти обясня нещо. – отвърна с напрегнат глас чичо Павел.
Мира трепна. Чичо ѝ много рядко показваше признаци на вълнение. Неговият глас бе винаги лежерно дрезгав и спокоен.
- Ако пак ще ме занимаваш с житейската си мъдростне благодаря ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up
Здравейте, това е последното ми произведение. Понеже е по дълго, ще го разделя на две части. Това е първа част, скоро ще публикувам другата. Надявам се да ви хареса!