bellaself
16 results
С мокрите си от сълзите ръце, Мира натъпка в големия куфар малко неща. Тя докосна с поглед всеки ъгъл на стаята и изведнъж осъзна, че бе пораснала за повечето вещи. Изведнъж много от тях се превърнаха мислено в прах. Ненужните, одухотворени спомени от пясъка, обичта и морските вълни, които бе събира ...
  959 
Откакто го помнеше, очите му притежаваха светлия ужас на солта. Тя бе унищожила ръцете и живота му. Мислите му често бяха прекалено изморени, за да бъдат слушани под формата на думи. И все пак, чичо ѝ приличаше на странна граблива птица, която винаги я пазеше с недоверието и грубостта си.
На масата ...
  994 
Времето минава.
И аз оставам.
След него.
Нямам време
да гоня някого, ...
  738 
Звуковете заглъхнаха,
цветовете избледняха, докосвайки унищожението.
Защото ти създаде ново измерение в мен -
следи от пепел и дим от спомени и боязън.
Засия с пронизващ, проклет в преходност пламък, ...
  617 
Старият се върна при създателя си и сега, заедно с него, злобееше от преизподнята. Ина забеляза, че го ненавижда и кълне на ум по същия начин, единствено страхът от черепа се спусна между ребрата.
Ина поливаше телефона със сълзите си, докато вървеше към Иван. Думите ѝ заглъхваха сред хлипания, безси ...
  748 
Вечерта срещу 6-ти му прилоша. Изтощеното му тяло потъна тежко в леглото. Потъмня, сякаш сливайки се със сянката си. Старецът отново мърморене и пъшкаше с особена отдаденост. Ина не прие на сериозно сърцераздирателното му прощаване с нея и любимият му син. Старецът настояваше да го види. Успя да изн ...
  887 
Димна завеса обгръща ме
Цигари треперят измежду пръстите
Лица оскотели мизерно поклащат се
Като руини ги виждам все същите
Студено кафе между зъбите ...
  768 
Бялото ѝ почти прозрачно наметало пронизваше нежно гъстия мрак. Коприненият нощен вятър не спираше да се увива около дългите черни коси, които покорно следваха петите ѝ. Бледата кожа отразяваше ярката лунна светлина.
‎Самодивите се бяха събрали около един грамаден, побит в земята камък. Всеки седми ...
  1146 
Изгарям
Бавно,
Красиво е, виждаш ли
Как се проклинам във пламъци
Бледи от спомени ...
  1084 
Житието на Кирил се явява като много ценна за съвремието творба, защото представлява първия житиепис в старобългарската литература. Авторството на творбата и до днес е спорен въпрос. Сигурно е, че създателят на житието е бил славянин, близък до Кирил Философ и брат му Методий. Най-вероятно е бил тех ...
  18107 
Беше привечер, началото на октомври, но по нищо не личеше, че е есен. Беше необичайно топло и задушно. Но никой не намираше нищо странно в това, защото вече няколко години подред есента закъсняваше, след нея зимата и сякаш всичко отдавна бе забравило обичайния си ред.
Ива седеше притихнала на стария ...
  1340 
Всъщност не знам защо точно започвам да пиша всичко това. Не знам дори в коя категория да го пусна…
Откакто се помня, живея в едно малко градче в България. Населението му е около десет хиляди човека. Досега нищо нередно не ми е правело впечатление, но наскоро се загледах по-внимателно в улиците, в п ...
  1631 
- Катя, хайде по-бързо! От петнайсет минути ме залъгваш, че си тръгнала. Тези номера вече не минават! Знам, че още си във вас. - гневният глас на Мира излизаше от телефонната слушалка и кънтеше досадно в главата на момичето.
Катерина от своя страна за пореден път оглеждаше стаята си с надеждата да н ...
  777 
  1697 
Скитник съм аз,
скитник си и ти.
Повика ме със тъжен глас
и шепнешком надеждата сломи.
Ще си останем тук на прага ...
  1385 
Един ден си тъжен,
на другия се смееш
животът е коварен,
защото го живееш.
Как всичко е различно, ...
  1164 
Random works
: ??:??