Чаках вече пред онова бюро за работа. По-нетърпеливите притъпваха от крак на крак, поглеждаха към прозореца, после към вратата, в очакване те да са избранниците.
Гошо мина набързо
- Как е - попита
- Добре спазвам съветите които ми даде - усмихнато му отговорих - Една бира ще пийнеш ли
- Някой друг път - засмя се и подмина
Апостоли, собственика-работодател, изкочи пред вратата
-Ти, ти и ти - посочи той, в това число и аз - Отивате да работите на булевард Панапестимио номер 42
Радостно награбахме чанти, ранички и тръгнахме. Намерихме адреса, чичката ни възложи работата и изчезна. Колегите уж се представяха за печени гурбетчии, а я караха малко през пръсти, отягаха се, през полувин час до тоалетна.
- Момчета - не издържах - Дайте по-сериозно, вероятно ни наблюдават на камерите и ще ни изгонят, няма да ни платят и чорбаджията няма да ни праща повече на работа
Думите ми им подействаха мобилизиращо, носехме кашоните, подреждахме, чистихме отпадъците.
Така ни завари и чичката-грък
- Е браво н ...