8 min reading
Автобусът ме стовари в Атина. Какво имах, чанта, чадър и аз, забравил съм чадъра, защото времето, бе приятно слънчево, тъкмо добър посрещач за новопристигнал търсач на щастие.
В автобуса прочетох, за кой ли път, записките си по разказите на покойната ми леля Дора, '' Търсиш булевард Академиас, той е над булевард Панапестимио, там са началните спирки на голяма част от градските автобуси, търсиш 408 или 409, на 10, 11 спирка е твоята спирка 'Люлюдя', цвете, слизаш и питащ за улица Александро, по нея са само еднотипни едноетажни къщи с дворове, търсиш номер 21, големият ключ е за пътната врата, малкият за къщата. Ще се оправиш, ще ги намериш ''.
Полутах се малко, но открих къщата. Занемарено всичко, обрасал с трева и храсталаци двор, мирис на ферментирали цитруси, килната на една страна някаква помощна постройка, заключен с два катинара гараж.
Плахо отключих входната врата, изкърца несмазана , лъхна ме застоял с годините въздух и тъмнина отвътре. Машинално направих крачка назад и приседна ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up