В понеделник отидох 5-10 минути по-рано на работата си, личната карта в джобчето на бялата ми риза, закопчано с копче, в ръката букет карамфили и голяма кутия бонбони с панделка.Зачаках мадам Натали.
Трак, трак, трак, отривистите й крачки. Стори ми се по-хубава от всякога. Поздравихме се, отключи, двигнах решетката , отворих вратата и влезе както винаги първа.
- Мадам Натали, за вас са - смутено казах подавайки й цветята и бонбоните - С ваша помощ най-накрая имам лична карта, данъчен и осигурителен номер. Благодаря ви, вече съм свободен човек и няма да се крия.
Тя пое подаръците ми, пощипна и погали бузката ми.
- Искрено се радвам Петро, че сме успяли. Имам и аз радостна новина, Матилда, дъщеря ми, се е дипломирала магистър по право и снощи пристигна в Атина. Днес ми е двойна радостта, тя ще дойде около 14 часа и тримата отиваме на обяд, имаме повод нали. А сега може да направиш от твоите прословути нес-кафета с бишкоти - смееше се тя и радостно се завъртя в танцова стъпка
Беше ми неуд ...