Напоследък придобих навик да колекционирам слънчеви зайчета. То е препоръчително, предвид настъпилото заоблачаване и няма нищо общо с навика на рицарите от замъка Камелот* да пикаят на стълбището по време на запоя. Установих със сигурност, че не съм коня на крал Артур, а също така ми се появи бенка на едно специфично място, което означава, че налъмите ще цъфнат в петък – тринадесето число. Според прогнозата на доктор Фа в близките няколко еона няма да настъпят съществени промени, тъй като боговете си имат друга работа, но в замяна на това получавам изключителното право да изпращам нощните влакове, особено когато онзи семафор в дъното на вечността свети зелено. Разбирам амбицията на доктор Фа да сипва пясък в мелницата на смъртта, но това едва ли ще разсъни боговете до следващия петък. Доктор Фа е особено загрижен за благополучието на всички участници в Брауновото движение, но не разбира романтиката на едно отдалечаване, за разлика от мен, който го разбира прекрасно. Във всяко едно отда ...