16 nov 2013, 19:51

Спирачът от девета глуха 

  Prosa » Relatos
598 0 6
15 мин за четене
Напоследък придобих навик да колекционирам слънчеви зайчета. То е препоръчително, предвид настъпилото заоблачаване и няма нищо общо с навика на рицарите от замъка Камелот* да пикаят на стълбището по време на запоя. Установих със сигурност, че не съм коня на крал Артур, а също така ми се появи бенка на едно специфично място, което означава, че налъмите ще цъфнат в петък – тринадесето число. Според прогнозата на доктор Фа в близките няколко еона няма да настъпят съществени промени, тъй като боговете си имат друга работа, но в замяна на това получавам изключителното право да изпращам нощните влакове, особено когато онзи семафор в дъното на вечността свети зелено. Разбирам амбицията на доктор Фа да сипва пясък в мелницата на смъртта, но това едва ли ще разсъни боговете до следващия петък. Доктор Фа е особено загрижен за благополучието на всички участници в Брауновото движение, но не разбира романтиката на едно отдалечаване, за разлика от мен, който го разбира прекрасно. Във всяко едно отда ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??