Приготвях някакъв обяд и ми се наложи да взема от хладилника няколко яйца и в този момент, сякаш светкавица разцепи съзнанието ми и изплува с бързината на светлината , спомен, свързан с едно яйце.
Бях на около 4 или 5 годинки, възраст от, която имам още спомени, бистри и прекрасни. Помня онези времена, когато можеше, ако нямаш пари, да закупиш нещо от магазина срещу яйца.
Имахме много голям двор и баща ми беше направил зайчарници, кокошарници, имахме и кучета. Кокошките всеки ден снасяха по много яйца и мама все ме пращаше, аз да ги събирам. Слагаше ги в един шкаф в най – студената стая, тогава нямахме хладилник. В махалата на моята възраст бяхме 6 деца и си играехме на лекари, на магазинери, на учители, но най ми харесваше на жмичка, защото бяхме си поставили условие, който бъде открит пръв, да черпи всички с лакта бонбони.
Така, един ден унесена в играта, пък и сигурно не съм избрала правилното място, където да се скрия, едно от децата ме откри и се развика толкова силно, че всички с ...