Сърцето на бащата
- Да повозим ли децата на този файтон, ше бъдат много щастливи, какво ще кажеш? - попита мъжът.
- И без това разстоянието от гарата до града е голямо, а и автобусите са много нарядко?
Ваня беше оставила пътната си чанта до големия му куфар, но здраво
стискаше ръката на четиригодишния им син. Очите ѝ шареха притеснено
след припналата на една страна кака. Тя щеше да навърши скоро осем, но
всички ѝ казваха, че е вече голяма.
Стоимен се спазари с човека, натовари багажа и семейството си, но не
седна на капрата при файтонджията, за да не натежат много на омърлушеното
конче. Тръгна след песента на колелата и си свиркаше с уста през целия път,
докато стигнат квартирата. Не бяха идвали досега тук, но един приятел му
препоръча курорта с чист планински въздух и минерални извори. Той
обичаше да скита по чукарите и искаше да научи и децата си да не се
страхуват от стръмните каменисти пътеки, а жена му щеше да лекува с
топлата вода болките си в кръста.
Стаята им се оказа на третия етаж и имаше чуден изглед към отсрещните
зелени планински била. Настаниха се, а после и четиримата излязоха да
поразгледат наоколо. На близкия ъгъл бяха отворили хранителен магазин и
жена му щеше да разчита на него, за да реши какво да им предложи за обяд
или за вечеря. Можеха да си приготвят и нещо бързо на котлона, изнесен на
терасата. Имаше и ресторанти, но със заплатата на жена му като медицинска
сестра и това, което той припечелваше в завода като стругар, не можеха да си
позволят този разкош. Тъщата му беше получила наскоро няколко заплати при
пенсионирането си и с радост отдели една част от парите, за да заведе той жена
си и децата си на почивка. Другите трябваше да ѝ стигнат за дълго отлагания
ремонт на къщата.
- Тате, може ли да вземем това малко котенце в квартирата? Виж - останало
е без майка си и трепери, горкичкото! - сините очи на доведената му дъшеря
разплискаха чистата като сълза тревога на момиченцето.
Не знаеше какво да отговори. Но умолителният поглед на детето го накара
да я притисне бащински до себе си и да вземе от малките ръчички уплашеното
рижо коте. Хазяйката се оказа добра и разбрана жена. Дланите ѝ бяха едри като
на мъж, но по всичко личеше, че и сърцето ѝ е голямо. Измъкна от някъде една
кучешка колибка, постели отдолу стара дрешка и настани малкото "гостенче"
в нея. Стоимен си отдъхна от налегналото го притеснение, разбрал, че приютената
в чуждата къща от него животинка няма да им създаде проблеми.
Сутрините тук бяха хладни, но той всеки ден събуждаше рано децата си
и тръгваше с тях към някой от отсрещните баири, обрасли с вечно зелени борове.
Въздухът миришеше на смола и беше решил да набере млади връхчета преди да
си тръгнат. Щеше да ги занесе като подарък на тъщата - майсторка на лечебното
сладко, което тя правеше от тях.
Ваня редуваше дните: през единия ходеше да лекува кръста си с минералната
вода и някакви нагревки, но на следващия тръгваше с тях. Синеочката събираше
в една картонена кутия охлюви и често проверяваше дали са изяли тревичката, която
им беше сложила, за да ги нагости. Стоимен показваше на малкия си син различните
планински билки и го учеше как се сушат през деня, разстлани на вестник върху
лиглото на мама и тате.
Седмицата се изтъркули неусетно, но един ден, тръгвайки пак към магазина,
жена му го погледна някак стреснато.
- Проблем ли има? - запита я той, обезпокоен от тревогата, която усети в
погледа ѝ.
- Мисля, че парите няма да ни стигнат! Направо се стопяват пред очите ми...
Уж внимавам като вляза да купя нещо за хапване в магазинчето и все си правя
сметката, ама и на котето нали подхвърлям по два пъти на ден нещичко - живинка
е, как да го остави гладничко човек...
- То, колко ли изяжда това малко котенце! - възкликна усмихвайки ѝ се Стоимен
и продължи. - Добре, че хазяйката пое още отначало грижите за Рижко. Дори ми се
похвали, че го е изкъпала със специален шампоан против паразити, за да бъдем
спокойни, когато децата си играят с него.
Жена му беше готова да го прекъсне, но изчака думите, свела надолу тъжния си
поглед. После заговори през сълзи:
- Нали знаеш, че купих на Тошко едно бежово панталонче. Исках да го издокарам
с него, като го заведа след почивката отново на детска градина... Но, ако кажеш, ще
опитам да го върна. Магазинерката ми се видя разбрана жена, като ѝ обясня и ѝ
се помоля, може и да склони да ми даде сумата, а ние четиримата ще ядем после цял
ден с тези пари...
- Аз ще се обадя на един приятел и ще поискам да ни изпрати някой лев, не се
притеснявай! Дори пътните само да ни подсигури, ще успеем да се справим със
ситуацията. Бива ли да връщаш панталончето на детето и да се излагаш пред
непознатата магазинерка? Довечера ще говоря с него и ще решим проблема! -
опитваше той да успокои Ваня, но в същото време притеснението беше забило
нокти в гърлото му и безмилостно го душеше.
Преди да се роди сина им, беше решил да отидат тримата с Мариелка на море
за една седмица, но се наложи бременната му вече жена да влезе за задържане в
болницата. Така и си остана само с каненето да ги заведе на почивка - вече четири
лета подред. Добре, че тъщата реши да им подари тези десет дни и да се опитат
да забравят трудния си живот, да се почувстват и те като хората. Но ето, че не се
получи. Докато беше жива, майка му обичаше да казва: залюлее ли те веднъж, все
така ще я караш. А как му се искаше да я опровергае!
Следобед се чу с приятеля си и той обеща веднага да му изпрати бърз запис.
Рано на другата сутрин се нареди пред пощенското гише. Подаде документа си
за самоличност и зачака.
- Ама вие с каква фамилия сте? На записа пише Костадинов, а в документа ви
- Костадинков! Една буквичка в повече! Но аз нямам право да ви дам парите с
тези объркани имена? От снимката виждам, че става въпрос за вас, но нищо не мога
да направя! Следващият, моля!
- И аз... какво трябва да направя сега? - попита той, опитвайки се да овладее
нахлулото в него притеснение, но треперещия му глас го издаде.
- Ами обадете се на този, който ви ги е изпратил! Има си канален ред за такива
ситуации, господине!
Стоимен се съвзе, влезе в свободната телефонна кабина и дръпна плътно
остъклената врата зад гърба си. Знаеше, че докато разговаря, любопитните хора
наоколо ще разберат за проблемите му и се огледа, но видя само един човек в
долния край на чакалнята. Той се опитваше да си доспи, изчаквайки да го повикат
за разговор.
- Какво си направил бе, човече? Объркал си ми фамилията и сега не ми дават
записа! - опита да се скара почти гальовно на приятеля си той.
- Нямаш проблем! Сега ще прескоча до пощата и ще оправя грешката. Ако не
стане за днес, утре вече ще имаш парите, не се тревожи! - отвърна му с бодър глас
мъжът отсреща.
Стоимен се прибра в квартирата увесил нос. Жена му беше купила на всички
по една кифла от близката закусвалня и сипала в пластмасови чашки от кафе
кисело мляко на децата.
- Ние ще ги ядем с кафето! - някак виновно побърза да му обясни тя и впери
питащ поглед в него - Я кажи, какво стана?
Мъжът преглътна мъчително преди да започне да говори и после ѝ обясни за
грешката в името.
- Ако се наложи, ще върна, все пак, панталонките... - добави тя в края на думите
му и отиде да вземе две кафета от уличния автомат.
На другата сутрин пошенската служителка вдигна глава от документа му за
самоличност и се усмихна, казвайки през стъклото:
- Запомих ви от вчерашния случай. Ето ви парите, заповядайте, само ми сложете
един подпис тук, ако обичате!
По пътя се загледа във витрината на един магазин за дрехи, влезе вътре и заяви
с висок глас на жената зад щанда:
- Искам да купя рокличката с пеперудите за осемгодишната си дъщеря! Може ли
да я свалите от момиченцето-манекен? Мисля, че ще бъде по мярка на Мариелка -
детето, което ме нарече за първи път татко!
Излезе, прегърнал красиво сгънатата и опакована изненада и ускори крачките,
представяйки си радостта, изгряла на лицето на синеочката. Беше истински щастлив,
че и двете му деца ще имат подарък от отлаганата им с години първа семейна почивка.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесвам човешки и обикновени разкази. Хубаво си го написала. Поздравления!
-
Роска, извини ме, че се забавих с отговора на коментара си! Много си права, казвайки че "един мъж става истински мъж, когато стане добър баща".💕 Изключително точно! Аз наистина исках да покажа пример на отношение на един мъж към доведеното му дете. 😍
Благодаря ти с прегръдка, мила!
Пепита, и твоите думи ме умилихи! Има толкова много затрогващи истории покрай нас!😃
Човещината е в дребните неща, понякога дори в незабележимите. Благодаря, че като нов член на този сайт се спря при мен и прочете, че коментира!😄 -
Остави ме без думи. Много трогателна история.
-
Мари, разказът извира от сърцето ти! Един мъж става истински мъж, когато стане добър баща. Напоследък в света има повече майки, отколкото бащи. Може би за това се пишат повече стихове и разкази посветени на майката. Ти си отдала заслужено място на един добър баща! Поздравявам те!🌹❤
-
Дано наистина има повече такива бащи! Толкова деца очакват прегръдката им!💕
Благодаря ти, Силви!😍 -
Ето в такива моменти се оценява и помни щастието. Не мисля, че е идеализиран образът, както споменаваш, в никакъв случай. Добрите бащи от устата си хляба ще извадят за децата си. Благодаря ти, Мари, за сърцатия разказ!
-
Щастие е за мен, когато прочета коментар като твоя, Коста!
Много ти благодаря!😃 -
Наистина страхотен разказ,поздрав Мария.
-
Благодаря, че намина и коментира! Хубави почивни дни ти желая, Петре!
-
Така е , .. няма мое, твое, наше,.. всички са наши деца, както правилно е постъпил Стоимен, .. . Интересен разказ...
-
Иска ми се да вярвам, че образа на моя лирически герой не е идеализиран. Че той, макар и измислен от мен, няма да се умори ежедневно да показва обичта си не само към сина, наследил кръвта му. И че тази обич е много повече от жеста на един богат татко, способен да подари на порасналото си дете бляскавата кола отвън с панделка и балони. Защото истинската обич е безценен подарък!
Благодаря, че наминахте и оставихте коментарите си като подпис в подкрепа на голямото бащинство, Иви и Владо!💕 -
Поздравления!
-
Човекът с голямо сърце! Сърце на баща! Въпреки условностите.... Човешки, много топъл е разказът ти, Мари! Поздравявам те.💟💟💟
-
Да стисна тогава ръката на един благороден мъж, Генек! 🤝
Благодаря ти, че си тук!😄 -
Всички мъже сме благородни. Другите са педали...
Хареса ми! -
Исках да покажа душата на един мъж, приел доведената си дъщеря като своя, въпреки житейските несгоди и вечния недоимък, Мини. Не знам има ли такива татковци, но всяка жена с разбит брак и с дете на ръце се оглежда с надежда и толкова много иска да го срещне... ❤️
Благодаря, че прочете и коментира, мила!😍 -
Мария, да си призная, натъжих се истински, не знам какво съм си представила когато го четях, направи ми впечатление, купуването на рокличката, това се казва любов и уважение, въпреки всички несполуки в живота Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря за милите думи!😍