10 сент. 2021 г., 12:13

Сърцето на бащата 

  Проза » Рассказы
609 4 18
8 мин за четене
- Да повозим ли децата на този файтон, ше бъдат много щастливи, какво ще кажеш? - попита мъжът.
- И без това разстоянието от гарата до града е голямо, а и автобусите са много нарядко?
Ваня беше оставила пътната си чанта до големия му куфар, но здраво
стискаше ръката на четиригодишния им син. Очите ѝ шареха притеснено
след припналата на една страна кака. Тя щеше да навърши скоро осем, но
всички ѝ казваха, че е вече голяма.
Стоимен се спазари с човека, натовари багажа и семейството си, но не
седна на капрата при файтонджията, за да не натежат много на омърлушеното
конче. Тръгна след песента на колелата и си свиркаше с уста през целия път,
докато стигнат квартирата. Не бяха идвали досега тук, но един приятел му
препоръча курорта с чист планински въздух и минерални извори. Той
обичаше да скита по чукарите и искаше да научи и децата си да не се ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Все права защищены

Предложения
: ??:??