Какво сме ние - това, което мислим за себе си, че сме или това, което другите мислят за нас?! Дали истината не е някъде по средата?! Не се ли заглеждаме по-често в чуждата паница и пропускаме да видим нашата. Книгите, филмите също са база за сравнение. При всички случаи общуването помага да налучкаме верния път.
Беше преди години на чашка кафе...
Връщам се в спомените, защото днес срещнах бившите си колежки от банката, в която работех. Напуснах държавна работа и постъпих на работа в частна фирма. «Ти си успял човек!» ми казаха те. «Напусна работа, когато в обявите търсеха до 35 годишни, а ти беше на 40. Мърморехме всички, а ти просто реши, че не можеш повече така и се махна. Ние още мърморим, но ни е страх да рискуваме. Възхищаваме ти се.»
Те на мен? Та те не знаят за безсънните ми нощи; за това, че осъмвах разплакана и се чудех имам ли право да рискувам не само моя хляб, а и хляба на децата ми. Но и не можех повече да работя в напрегнатата атмосфера, в която само ни повтаряха «трайте ...