СПОМЕНИ
Караше бавно. Приведен напред, следеше внимателно труд­но уловимите очертания на заснежения път през изпотяващото се стъкло. Чистачките с равномерен ход проскърцваха н разчистваха трупащите се пред очите му снежинки. „Рано дойде зимата тази година. Неподготвени ни завари" - мислеше Димитър. Дълбоко в съзнанието му пробягваше и го тревожеше мисълта, че старците са без нарязани дърва. „Сега ще им насека за няколко дни, а в неделя ще нарежа останалите. Много се е разбързала тази зима"... По устните му пробягва усмивка: "Било ли е някога първият сняг да не е една изненада!"
Изведнъж, точно когато излезе иззад завоя, от височината, измежду дърветата се стрелнаха две черни петна и миг след това върху платното се изсипаха две шейни с деца. Те видяха камиона, но вместо да скочат и побягнат, замръзнаха, заковали очи в него. С цялата сила на тялото си Димитър натисна педала на спирачките, стисна здраво волана, очите му се впиха в приближаващите се, притиснати едно до друго деца. Камионът ...