Feb 16, 2020, 7:43 AM  

Капчици дъжд 

  Prose
559 1 2
2 min reading
Събуждам се. Проверявам по стар навик другата страна на леглото, но сега тя е празна. Ставам и отивам до тоалетната. Мия си зъбите и се поглеждам в огледалото. Косата ми отново стърчи на всички страни и аз взимам четката. Винаги е била непокорна. Като мен…Докато изпълнявам рутинните си сутрешни дейности, усещам студ. Решавам да си полежа още малко и отивам в леглото. Не ми се гледаше на телефона. От известно време той се беше превърнал в най-скучния и мълчалив предмет… Затова посягам към книгата на нощното ми шкафче. Оказва се, че е поезия. Започвам да чета, но имам чувството, че буквите ми бягат по страниците. Оставям книгата на нощното шкафче. Завивам се и отново поглеждам към празната половина на леглото. Посягам към нея, но сега тя е студена. Не чувствам топлината, която чувствах преди. Затова решавам да стана от вече „изстиналото“ легло и да се облека. Оправям си леглото и отивам да закусвам. В шкафа е останал само един кроасан и посягам към него. Отдавна не ми се е налагало да пр ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есенен блян All rights reserved.

Random works
: ??:??