На 22 декември 2067 година приземих неутронния си лайнер на космодрума в Дълбоки, за да заредя неутронно гориво от Дълбошкия Адронен Колайдер.

Космодрумът беше построен през 2060 год.на мястото на ябълковата градина на бившето АПК-Дълбоки. 4 години преди това парцелът беше продаден на НАСА и НАСА построи на това място космодрум.

Докато зареждах, се появи стадо прасета – коледни бежанци. Казаха, че се страхуват за живота си и ме молеха горещо да ги взема на стоп. Аз им казах, че сега пътувам за Чирпан на културно събитие и ще отлетя към съзвездие Орион чак на 26 декември. Те дружно изплакаха : 'Тогава ще бъде много късно!' Съжалих ги и успях да ги телепортирам. На късо разстояние, само до Турция, понеже на квантовия ми телепортатор му беше паднала батерията. Ама реших, че и там ще са в безопасност. В 2067 год. турците още не ядяха свинско.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

В Дълбоки ме очакваше моят приятел Кальо Гинев. Бяхме се уговорили от доста време да дойде с мене в бъдещето, 2067 година. Основната идея беше да видим Чирпан като галактически център на културата ( Чирпан беше избран за такъв през 2065 година ). Kултурните празници бяха спонсорирани от фирмата SAMSUNG и се провеждаха под надслов ‘Samsung Galaxy – Chirpan 2067’ . Едно от централните събития се очакваше да бъде изложбата ‘GALAXY Retro-mobil 2067’. Бях предложил на Кальо да участва на изложбата със своя Мерцедес 4x4 S Executive 20. Кальо с охота се съгласи. Каза ми: ‘И без това съм го карал само веднъж след като го купих през 2020. Направих едно бързо тегелче по скоростната отсечка Чирпан – Меричлери и си го прибрах пак в гаража да годинясва барабар с другите ми неизползвани коли – джипа Toyota LandCruiser, спортното ми БМ , Ford Mondeo-то ми от 2017 и Volvo-то от 2015’.

Освен това бях споменал на Кальо, че на фона на скучните ретромодели ‘Apollo’, ‘Space Shuttle’ и ‘Союз‘ неговият ретро Мерцедес като нетипичен експонат може да изпъкне като една от сензациите на изложбата. Това го ентусиазира още повече да участва.

Кальо отключи гаража. Мерцедесът му си стоеше непокътнат от 2021 година насам и изглеждаше като току-що купен!

Тръгнахме за Чирпан по старовремски асфалтов път. Веднага след Дълбоки се появи огромна, полуизтрита и леко смачкана табела с надпис ‘Аутобанът е построен през 2028 год. от кабинета Борисов – 6‘. След тоталното нашествие на авиолимузините ( някъде около 2030-2035 година ) наземните пътища опустяха. По целия път до Чирпан срещнахме само няколко архаични наземни возила. В бързината успях да разпозная Лада 2109, Москвич 407 и Булгар Рено. Ромски младежи си правеха гонка.

Изведнъж на фона на красивите възвишения, покрай които минавахме, пред очите ми се появи холографско изображение на имейл от турската служба за граничен контрол върху телепортирани обекти ( явно беше във връзка с прасетата – коледни бежанци, които бях телепортирал в Турция ).

‘Уведомяваме ви, че телепортирано от вас на 22/12/2067 год. прасе е задържано от нашите гранични служби заради установена фалшива самоличност. Прасето се представя с името Той. След приключване на съответните процедури ще го телепортираме обратно в изходния пункт – Дълбоки, България‘.

Ха сега де? Виж каква беля ми дойде на главата! И то заради едно прасе, на което исках да помогна... И какво е това име Той? Коя е тази глупава свиня, която ще си кръсти прасето на лично местоимение??

Споделих изненадата си с Кальо.

‘Мисля, че всичко е ясно‘ каза той.

------------------------------------------------------------------------------------------------

‘Това прасе се представя за Той, с надеждата да не го закача никой. Защото Той е недосегаем. Най-недосегаемото същество в България. Не само сред животните, но и сред хората. Зорко го пазят – това служби за охрана, прокуратура, съд, министри – всички работят за него.‘

‘Чакай, за кое време точно говориш?‘

‘Как за кое, за моето настояще – 2021 год.‘ – каза Кальо.

‘Хубаво, ама сега не сме в твоето настояще, а сме в 2067 година...‘

‘Прасето Той наскоро беше официално обявено за национално богатство. ‘ – каза Кальо. ‘Специално промениха няколко закона заради него. За да го запазят за бъдните поколения, му имплантираха чип за автоматична регенерация на тъканите. Сега разбирам, че чипът работи. Той е на практика безсмъртен.‘

‘Ха сега де! Безсмъртно прасе на име Той?!?‘

‘Точно така‘ – каза Кальо. ‘Безсмъртно прасе на име Той. И страшно лакомо при това...‘

‘Абе ти ме шашна с тая история!‘

‘Всичко е вярно... за съжаление. Освен това парламентът прокара закон за клонирането на Той. Имаше известна съпротива и брожения, но законът мина успешно. Вече назначават негови клонинги на всички ключови постове в държавата!‘

Вярвах на Кальо. Беше човек с остър аналитичен ум и висока чувствителност към обществените неправди. Често изливаше душата си във Facebook по повод на злободневни обществено-политически теми.

Аз не ги знаех тия работи. Бях загубил контакт с моето настояще. След като проиграх на покер 3 апартамента, вила и 2 декара лозе, жена ми ме напусна. Пропих се. Потърсих помощ при психолог. Той ми препоръча временно да се откъсна от действителността. Сякаш Господ ми помогна тогава - точно по това време един приятел ме покани на гости във Флорида, Щатите. Приятелят ми имаше свои хора в НАСА. Точно тогава в НАСА тестваха бета версията на първата машина на времето. Записах се доброволец да участвам в експериментите им – един вид като начин за бягство от моята реалност. След успешната пускане в действие на Time machine v1.0 вече имах привилегията да пътувам във времето като вътрешен човек в екипа! На един аукцион през 2042 година си купих изгодно на старо неутронен космически кораб за превоз на товари. И така вече над 25 години се реех във времето и пространството. Изпълнявах главно карго полети по южната дъга на Млечния път. Често карах дълбоко замразени адрони за Женевския и Дълбошкия адронен колайдери. От Земята товарех кожуси, ушанки и контейнери с кондензирана слънчева светлина за Плутон. Търсенето на тези артикули на Плутон започна през 2059 година, когато там се заселиха първите мигранти от Меркурий (където жегата беше станала нетърпима). Не че меркурианците толкова напираха точно за Плутон. Но само Плутон им издаде входни визи...

Тъй като често пътувах със скоростта на светлината, спрях да старея. Но от тази скорост получих и неприятен страничен ефект – частична, даже на момента пълна амнезия за хора, случки и събития от моето настояще. Лекарите ме предупреждаваха за това...

Канех Кальо да дойде в бъдещето. Като вътрешен човек имах правото да кача втори пътник да пътува заедно с мене. Но той остана в настоящето. Разбирах го, не му се сърдех. Семейството, любимият отбор ‘Левски‘, вълшебната баница с пълнеж от пилешко филе и сметана, която само жена му можеше да прави, любимият му котарак Леополд – палав по природа, но с нежна и лесно ранима душа. Освен всичко това Кальо въртеше много успешен бизнес във фирмата си ‘KG International’.

Най-после се съгласи да дойде с мене в бъдещето, макар и за малко.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Пристигнахме в Чирпан.

Градът беше празнично украсен в духа на старовремските коледни традиции.

Навсякъде звучаха традиционни коледни песни, както и евъргрийн хитове на Бийтълс, Чикаго, Азис и Веско Маринов.

Звучеше музика и на популярни галактически хевиметъл групи. Може и да съм малко предубеден към галактическия хевиметъл жанр, но техните изпълнения за пореден път ми напомниха боботене на бормашини, смесено със стържене на ъглошлайфове и вой на гладни хиени.

По главната улица имаше както старовремски сергии с традиционни български напитки и лакомства, така и сергии, предлагащи изобилие от прочути галактически специалитети, като например:

‘Пресен ихтиозавър, уловен в Нептунския серно-азотен ледовит океан. Изпечен в съд от анти-глина‘

‘Понички с ванадиев крем, карамелизиран в силно гравитационно поле‘

Водка ‘FLIRT с марсианка‘. От любопитство вдигнах една бутилка и прочетох етикета. Пишеше ‘Съвместно производство на винарска къща ‘Карнобат‘ и ‘Марсиански глобален концерн за дестилирани продукти‘‘.

‘Искате ли да опитате?‘ – услужливо попита андроидът, който продаваше на сергията. И без да ни чака да отговорим, ни наля по една чашка. ‘Не се притеснявайте, питието се продава и на вашата планета!’

Опитахме с Кальо от учтивост. Нищо не казахме. В погледа на Кальо се четеше: ‘Хубаво, че се продава на нашата планета, но кой ли ще го купи?‘. Бях сигурен, че той успя да прочете същото в моя поглед.

Бързо се преместихме до традиционна българска сергия, за да си оправим вкуса с чирпанска гроздова и царска туршия...

Около върха на най-високата сграда в Чирпан – 40 етажен небостъргач, имаше ярко холографско изображение на Млечния път, обградено с коледни елхички и надпис ‘Galaxy Christmas in Chirpan – 2067.‘ Вертикално по цялата фасада на небостъргача гордо светеше надпис ‘KG International-Ginev Ltd ВЕЧЕ СМЕ И НА ЛУНАТА’ .

‘А, стига бе! Дали не сънувам?‘ каза Кальо ‘Сигурно имам халюцинации от тая помия, която ми дадоха да пия...‘

‘Кальо, абе то си е голям живот в бъдещето...‘

Щях да кажа и още нещо в този смисъл, но в тоя момент в главата ми натрапчиво зазвучаха десетки забравени рефрени за светлото бъдеще. Явно беше дошъл познатият момент, когато изпитият алкохол отприщваше в главата ми обичайния порой от глупости...Даже като че ли този път дойде по-рано ( може би заради странната комбинация ‘чирпанска гроздова – марсианска водка‘ ).

Затова си замълчах...

Седнахме за малко на една пейка, на площада. До нас се беше инсталирала група възрастни чирпанлийки, вторачени в огромен екран. Погледнахме – даваха 1821-и епизод на турския сериал ‘Сега и завинаги‘.

‘Яяя, значи още го дават тоя сериал. Като се върна в 2021, ще разкажа на жена ми. Тя ще се зарадва‘ – каза Кальо.

‘Всъщност ще трябва да тръгвам обратно за 2021‘ - изведнъж каза той.

‘Абе, чакай бе, къде си се разбързал? Веднъж си дошъл в бъдещето. Виж колко е хубаво тук.‘

Да, супер е. Но трябва утре да ходя в Стара Загора на партийно събрание. Нали съм член на ‘Технократи за силно Загоре‘‘.

‘Не съм чувал за такава партия. Звучи ми като ‘Технократи за силна България’’.

‘Точно така.‘ каза Кальо. ‘Оттам произхожда нашата партия. Взехме решение да разделим партията на отделни областни партии. ‘

‘Хм, малко странно решение. Нали уж ‘Съединението прави силата‘?‘

‘Това е вече остаряла концепция. Нашият лидер Мадан Мънев замени този лозунг с нов – ‘Разпадът прави силата‘‘

‘Ха сега де! Никога не съм чувал такъв лозунг. Странен ми се вижда.’

‘Странен само на пръв поглед. Помисли само – ядреният разпад води до ядрен взрив. Има ли по-голяма сила от ядрения взрив?’

‘Вярно бе! Никога не съм си помислял за това. Явно сте хора с нестандартно мислене.’

‘И нестандартно, и новаторско.‘ каза Кальо ‘Ама няма кой да ни оцени. Тоя прост народ не ни разбира… Но както и да е... Освен това на следващия ден трябва да стана много рано. Ще пътувам за Каспичан за мача на Левски.’

‘Аха, не знаех, че отборът на Каспичан е в А група.’

‘Не, всъщност Левски е временно в Б група. Ама сега имат нов треньор и вървят много добре. Вече се изкачиха до 7-о място. ..‘

‘Е, добре де, както решиш.‘ – казах аз.

‘Чакай, забравих да питам... не че е толкова важно..просто от любопитство‘ – каза Кальо. ‘Защо жените в турския сериал вече не носят фереджета?‘

‘Ще ти кажа, няма как да го знаеш. През 2061 година се случи нещо ужасно. Ислямски фундаменталисти от Турция с контролиран взрив се опитаха да отчупят част от Луната, така че да я префасонират завинаги на полумесец – символа на исляма. Обаче по погрешка взривиха цялата Луна. Оттогава в Турция ислямът и всички негови символи са забранени, включително фереджетата. Ама турците още не са прояли свинско.

Тази Луна, която сега виждаш, е изкуствена. Построена е от консорциум НАСА – РосКосмос и Китайската национална космическа агенция.‘

Кальо зяпна от учудване.

‘Оле, оле... Сега виждам, че е доста по-ярка от Луната през 2021. А какъв е този тъмен квадрат в дясната й част?‘

‘През 2064 год. тази част на Луната беше превърната в зона за свободна търговия. Наскоро разбрах, че голяма част от тази зона е заета от сървъри, които копаят биткоини. С отделената топлина от сървърите отглеждат лунни краставици в оранжерии. Считат ги за голям деликатес. ‘

‘Aaa, май сега разбирам смисъла на надписа ‘ВЕЧЕ СМЕ И НА ЛУНАТА‘ до логото на моята фирма?!‘

‘Най-вероятно‘ – казах аз. ‘Светло бъдеще очаква твоя бизнес. Щом се трудиш усилено в настоящето, те очаква светло бъдеще.‘

За пореден път се усетих, че говоря с клишета. Явно е от марсианската водка.

Кальо не забеляза.

‘Тц, тц...‘ – продължи да се удивлява той. ‘Нали някой път пак ще ме вземеш в бъдещето?‘

‘Нямаш проблем‘ – уверих го аз.

Изпратих го до Чирпанския терминал на ‘Time machine international’.

‘Чао засега!‘ – каза Кальо. ‘ А, и още нещо -реших да оставя Мерцедеса като експонат в научно-техническия музей... ‘

‘Супер! Е, ти пак си го карай Мерцедеса в 2021, ама после го остави в гаража, та да се запази до 2067. Иначе ще нарушим причинно-следствените връзки...‘

‘Ами, не го карам вече. Омръзна ми. Оставил съм го в гаража. Преди месец си поръчах новото Ламборджини SX петица. Ще дойде всеки момент...‘

‘E, честито! Ще ми дадеш тогава едно тегелче с Ламборджинито, ако дойда в 2021?‘

По принцип избягвах да се връшам в настоящето. Едно че като цяло не ми харесваше живота в настоящето, второ – че имах сериозни проблеми къде да си паркирам машината на времето. През 2021 паркирането беше много трудно. Но за Кальо бях готов да направя изключение. Беше ми голям приятел, пък и винаги можех да си паркирам машината на времето в 10-местния му гараж в Дълбоки.

‘За тебе винаги...‘ – каза Кальо. ‘Е хайде, чао засега. Супер беше, мерси, всичко беше в като чуден сън. Почнах да вярвам, че по Коледа наистина стават чудеса...‘

Замълчах. Не му казах и за друго коледно чудо, което го очакваше в бъдеще - че точно на Коледа през 2022 година щяха да започнат масови безредици, наричани по-късно от историците ‘Шушу – бенд революция‘. И че в резултат на това парламентът набързо щеше гласува с пълно единодушие протаканата от още от 1989 година Генерална Реформа. Реших да го оставя да се зарадва на това, когато му дойде времето...По естествен хронологичен път.

А аз какво? Обратно към Дълбоки, 2067, на фотонния лайнер и към съзвездието Орион.

Стопирах един андроид-турист с авиолимузина под наем да ме хвърли до Дълбоки. Аз, галактическият стопаджия...

.......................................................................................................................................

А, щях да забравя да кажа за прасето с фалшива самоличност, което телепортирах в Турция.

Разбрах после, че прасето си намерило добър адвокат, който му издействал политическо убежище в Турция по силата на Европейската конвенция за защита на правата на прасетата. Всъщност тази конвенция не била подписана от България. Отказът бил предизивикан от многохилядни протести срещу подписването на Конвенцията. Oсвен чисто народопсихологическите причини, протестиращите вярвали, че подписването на Конвенцията може да е прикрит опит за реставрация на модела #Той.