С приятелката ми Д. сме връстнички. Тя е по- голяма от мен с 20 дни. Живееше в къщата на дядо си срещу нашата къща. С нея играехме с кукли. Тя имаше много хубава кукла, спяща, с чудесни бели зъбки, които се виждаха от полуотворените устнички, и с коса, която можеше да се реши. Тогава в магазините нямаше такива. Беше "чужденка". Моята беше много обикновена - от пресован картон с нарисувано лице с боя, която накрая започна да се лющи. Въпреки това аз си я обичах.
Родителите на Д. решиха да строят малка къща в двора на дядо ú. Тогава дойдоха цял катун цигани, за да направят кирпичи от кал. В квартала ни имаше голяма поляна, обрасла с трева и тръни. Там се установиха циганите заедно със семействата си, каруците, конете и кучетата. Настана голяма олелия по цял ден, а и вечер. Мъжете изкопаха голям трап, започнаха да месят калта със слама и вода. После изсипваха калта в калъпи от дърво. Готовите кирпичи се изпичаха на слънце. Ние наблюдавахме отдалече с голям интерес. Решихме, че и ние можем ...