СРАМ
Майките на пейката отдавна говореха, че детето не е в ред с главата и смятаха, че тя крие онова, което са й казали лекарите.
Още миналото лято се зашушука, че то няма да проговори, а това, че дамата продължаваше весело да демонстрира безразличие, твърдейки, че то е умно и знае всичко, предизвикваше желание у жените публично да изобличат лъжата и мръсната й тайна.
Не беше като останалите майки в парка – не се оплакваше от съпруга си, не говореше, че е дебела, не пухтеше от скука – беше ведра и сипеше дразнещи оригиналности, чути кой знае къде.
Дори дрехите й бяха различни – уж модерни, но не съвсем, уж евтини, но можеха да бъдат и скъпи – дрехи, които никоя от жените на пейката не беше виждала в близките магазини.
Трудно беше да се разбере от кои е. За всички беше ясно едно, че е неприятна – мислеше се за умна, даваше съвети, говореше много и тонът й беше неестествен.
Ала въпреки компетентна й реч, то продължаваше да мучи и да подскача без никакъв видим интерес към игрите на другит ...