Г-ца Д беше крайно обезпокоена от развиващите се покрай нея действия. Тя се чувстваше като синя каска в размирна Босна, а причината бяха непрекъснатите вопли на г-жа М и безкрайните издънки на г-н В.
Дааааааа, както се казваше в една народна мъдрост „Никога не е късно да станеш за резил". От пиедестала на своите 50 години, г-н В се беше оказал трайно и напоително влюбен в жена... На същата възраст. Това колкото втрещи вечно неуспялата в любовта г-жица, толкова влуди великолепната и майка, която от край време се славеше с неотразим такт и непробиваемо самочувствие. Връщайки се назад във времето, г-цата си представяше живо картините на сблъсък между току хваналите се за гушите родители. Месеци наред тя наблюдаваше драмите, раздаваше кърпички, успокояваше прединфарктни кризи и давеше собствената си безпомощност в мартини.
Сега госпожицата се чувстваше още по-объркана и обезсърчена, защото :
- Няма да дойда на сватбата, баща ти ще е там с оная простакеса!
- Не се надявай, няма да дам шанса ...