Sep 5, 2009, 12:57 PM

Сребърната птица 

  Prose » Narratives
2342 0 3
10 min reading
"Мъжки са, всички звезди са мъжки"
Искаше да бъде видяна, гледана, ухажвана.
Искаше да бъде харесана и избрана.
Но не знаеше как.
Гола, само по нощница, яздеше велосипеда нощем през града.
По разбитите павирани улички покрай казармите, излизаше на централната, покрай киното, операта, театъра, докато някой не я забележеше. Екваха тогава викове по нея, дюдюкания, подсвирквания. И тя се шмугваше в първата пряка изчезвайки в мрака.
Имаше рокля. Бяла. С воали и финтифлюшки. Красива бяла шапка. С панделка. И чакаше деня, в който някой ще я заведе пред олтара облечена в тях. Виждаше се как пристъпва по пътеката, покрита с цветчета, пее тържествен хор, а дружките й завистливо я гледат, наредени от двете й страни. Като шпалир. Преподобният я поема от ръката на..
Стоп!
Кой ще я предаде на жениха? И кой всъщност е женихът?
В мечтите й няма такъв.
В миналото, единственият мъж, когото бе обичала, бе само баща й.
Вечер, реката разделила теченията си на две, около двата хълма, сияеше като криле на ср ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен All rights reserved.

Random works
: ??:??