"Мъжки са, всички звезди са мъжки"
Искаше да бъде видяна, гледана, ухажвана.
Искаше да бъде харесана и избрана.
Но не знаеше как.
Гола, само по нощница, яздеше велосипеда нощем през града.
По разбитите павирани улички покрай казармите, излизаше на централната, покрай киното, операта, театъра, докато някой не я забележеше. Екваха тогава викове по нея, дюдюкания, подсвирквания. И тя се шмугваше в първата пряка изчезвайки в мрака.
Имаше рокля. Бяла. С воали и финтифлюшки. Красива бяла шапка. С панделка. И чакаше деня, в който някой ще я заведе пред олтара облечена в тях. Виждаше се как пристъпва по пътеката, покрита с цветчета, пее тържествен хор, а дружките й завистливо я гледат, наредени от двете й страни. Като шпалир. Преподобният я поема от ръката на..
Стоп!
Кой ще я предаде на жениха? И кой всъщност е женихът?
В мечтите й няма такъв.
В миналото, единственият мъж, когото бе обичала, бе само баща й.
Вечер, реката разделила теченията си на две, около двата хълма, сияеше като криле на ср ...