Пишете
Ама това храна ли е…ами то една хапка месо. Френско, чуждестранно било ястието, с някакъв сос за декорация и то без хляб. Че може ли без хляб…Ами аз, ако не изям на обяд половин самун хляб, един джолан от малко прасенце, половин торта за десерт, а вечер едно печено пиле, денят ми е минал напразно и гладна ще остана. Френско било, не ми го хвали…така се хранели изисканите хора…малко в чинията, диета ли пазят…и слабите били на почит. Какво като съм 90 кг и висока 155 см. Дебела съм била, я каква съм румена-червена, пухкава хубавица и яка българка, цяло теле мога да вдигна на раменете си. А те много слабите, те какво, приличат на ходещи закачалки за дрехи, както ги наричаше дядо. А той винаги колеше агне, когато му ходех на гости в другото село.
Та това храна ли е, ако не сложиш на скарата да цвърчат десетина пържолки, кюфтенца, не направиш една овчарска салата и не сипеш по една сливовица. Не ми ги хвали изисканите блюда, само обират парите на хората в скъпите ресторанти, а те хората гладни остават. Вкусни са спор няма, ала много малко сервирано…
Е вярно, аз с моя колорит, мъж не мога да задържа, но това е само защото не съм намерила някой, който да ми смогне на храната и да види душевната ми красота. Иначе съм овчарка, мъжко момиче и хич не се давам на слаботелесните.
Така, че ако има мъж като за мен наоколо, пишете.
© Vaska Ivanova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Мария!
-
Усмихнах се и се поуспокоих за моите килограми! Дано твоята лирическа открие мъж, който да я възприеме като свое лично богатство и държи да не бъде намалено нито грамче от безценното му имане!🌼🍀🌼
-
Благодаря ви, Валя, Краси!
-
"Живеем във времена на фондю, суши и сен жак, а аз продължавам да обичам картофи по селски и боб. Моята простотия край няма!"
-
Те и имената им такива - киш, пате дю пренс, на две хапки
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
