Jul 2, 2007, 9:13 AM

Среща 

  Prose
1241 0 30
3 min reading
Среща
Уж се оженихме по любов, уж всичко ни беше наред и какво стана, просто нямам идея. Когато детето навърши годинка и някак всичко тръгна назад. Аз имах чувството, че затъпявам от това висене вкъщи. Мъжът ми започна да не ме забелязва, да закъснява, а аз да го ревнувам. Играел карти с приятели. Да бе! „Защо не играете у нас? Сама съм с детето и ми е скучно." От една седмица се прибираше навреме от работа и с един приятел играеха табла до никое време. Какво като си беше у дома, пак не ме забелязваше. Усещах, че полудявам. Не бях си мечтала за такъв живот.
Една вечер приспах детето, взех си цигарите и излязох. Отидох в градинката зад блока. Намерих най-неосветената пейка и седнах. Чудех се какво да правя. Да се разведа ли, да се върна ли, при нашите ли да отида? Заплаках. Поплаках си хубаво и запалих цигара. Изведнъж пред мен изскочи един мъж и ми вика:
- Сега ще те убия!
Без дори да го поглеждам, му казах:
- Добре!
Той се стъписа и повиши тон:
- Ще те изнасиля! Ще те замъкна отсреща ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Лажова All rights reserved.

Random works
: ??:??