Вървя замислен по леко стръмния сокак на едно почти изоставено старопланинско село, скътано в дебрите на планината.
Времето e прекрасно, а слънчевите лъчи обгарят с нежността си кадифената ми кожа.
Въпреки горещото време във въздуха се чува песента на птиците,
съпроводена с нежната музика на щурците.
Множеството къщи, край които минах бяха не много големи, мазилката им бе паднала, вратите изкъртени а дворовете обрасли с трева и бурени.
Тази тъжна картина се запечата задълго в сърцето и мислите ми.
Сокака е почти тревясал, но личеше, че скоро бе минала каруца.
Наблизо прелетя самотна птица, която изпляска с крилете си, за да засили скоростта и се чу задавения и крясък.
Усетих аромат на торище, което свидетелстваше за живот в това почти изоставено, забутано и забравено от управляващите село.
По това, което виждах, прецених, че няма осветление в селото, дори и комуникации.
Във въздуха се отрони гърлест мъжки глас. Малко след това видях доста възрастен мъж, който разпрягаше своето непослуш ...