26.06.2011 г., 0:41 ч.

Среща в едно планинско село 

  Проза » Разкази
1003 0 3
7 мин за четене
Вървя замислен по леко стръмния сокак на едно почти изоставено старопланинско село, скътано в дебрите на планината.
Времето e прекрасно, а слънчевите лъчи обгарят с нежността си кадифената ми кожа.
Въпреки горещото време във въздуха се чува песента на птиците,
съпроводена с нежната музика на щурците.
Множеството къщи, край които минах бяха не много големи, мазилката им бе паднала, вратите изкъртени а дворовете обрасли с трева и бурени.
Тази тъжна картина се запечата задълго в сърцето и мислите ми.
Сокака е почти тревясал, но личеше, че скоро бе минала каруца.
Наблизо прелетя самотна птица, която изпляска с крилете си, за да засили скоростта и се чу задавения и крясък.
Усетих аромат на торище, което свидетелстваше за живот в това почти изоставено, забутано и забравено от управляващите село.
По това, което виждах, прецених, че няма осветление в селото, дори и комуникации.
Във въздуха се отрони гърлест мъжки глас. Малко след това видях доста възрастен мъж, който разпрягаше своето непослуш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Пеняшки-Плашков Всички права запазени

Предложения
: ??:??