3 min reading
И ти, и аз, и всеки един човек си има сродна душа. Те са две в целият свят. Нито повече, нито по-малко. Допълват се и дават другата половина от живота на даден човек. Събуждаме се и заспиваме с мисълта за някого. Несъзнателно една тънка нишка изплетена от обич и красиви чувства държи сетивата ни отворени за онова, което хората наричат любов.
Сродните души са като деня и нощта, като слънцето и луната, като пролетта и лятото. Знаят, че не мога един без друг. Но почти никога не са един до друг. Единият раздава светлина, а другият му отвръща с топлина. И дори да ги дели голямо разстояние, те се чувстват толкова близо, сякаш са заедно. Красиво и топло е, но понякога това усещане носи и болка. Боли защото е трудно да бъдеш със сродната си душа толкова, колкото искаш. И се примиряваш. И ти стига само това, че някой, когото си обикнал, си мисли за теб. И няколко думи, изречени за секунди, могат да те направят щастлив с дни напред.
При сродните души не важи правилото, че противоположностите се ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up