"Навярно интерпретирам имейла ти по грешен начин. За друго обаче съм сигурна - че аз ще опитам да бъда максимално честна и ясна, за да можеш ти да ме разбереш правилно. Сега чети!

"Най-трудното домашно" или "Непосилното домашно" - питам се кое от двете заглавия е по-подходящо за настоящия имейл. Ник, дълбоко се целиш, човече! Мислех, че един ден е достатъчен, за да ми се изплачат очите. Но уви - днес е понеделник и ти си причината, КАКТО БЕШЕ И ПРЕДИ 6 МЕСЕЦА, И ПРЕДИ 9 МЕСЕЦА, И ПРЕДИ ГОДИНА..., да не съм на себе си от тъга. Лошо ми е от теб, разболяваш ме всеки път щом изскочиш с някое подобно на долното писание . Не разбирам защо ми го причиняваш. Нима толкова много ти отнех? Та нали Любовта е най-възвишена на този свят и по следите и място за егоизъм и мъст няма! Минават минути, часове и дни, аз препрочитам и недоумявам защо си позволяваш да прекрачиш границата, която и двамата съзнателно поставихме преди каквото и да се бе случило, след като се разбрахме, че всичко е само една химера - добре изрисувана, но няма, безгласна. Уязвима съм, а ти си шибан егоист. Ах, дежа вю!!! И те мразя, защото те обичам. А дори не знам защо!!! Да, разбира се, че имам чувства към теб щом така реагирам на дванадесетте ти реда! Мислех, че всичко е приключило за мен, както ти ми даде да разбера преди много време, че е и за теб. Но, ето че на остроумното момче отново му се прииска да се подсигури с нечие чуждо, пък било то и гневно, "ти си най-пленяващата личност в моя живот". И се оказвам в клопка. Подлец. Или не - имам друго по-любимо - ПОМИЯР! Променил си се. Жал ми е за теб. Не се държиш като мъж, а като мизерник. Любовта, която вече обаче изпитвам към теб е грозна. Вземай си я и си я заври..

И още едно признание - ако съществува молебен за нездравословните връзки в този ми живот и тяхното окончателно унищожение, готова съм на момента да го изпълня! Не обичам как ме караш да си измислям, да се изкривявам, да подминавам себе си и другите - които мечтаят да са поне частица от онова, което ти си за мен. И да не съм чула повече за несподелени любови или, "ама аз не знаех, че ти се чувстваш така". Шит, брат, всичко знаеш и винаги е било така, обаче нямаш топки за нещо повече от изпросен имейл в 2ч през нощта!

***Лирическо отклонение***

Не помня последния твой поглед, не зная дори цвета на очите ти. Ти си моят втори неуспех, Ник. Първият беше баща ми (и неговите очи не знам какъв цвят са/бяха). Бях на 7 без 5 месец, когато започнах да се крия под одеялото нощем щом си легнех. Сестра ми крясваше да спра да мърдам, че нея я дразнело и не можела да заспи.  А аз скришом подсмърчах под завивките и рисувах кръст с ръце; обвинявах се, че не бях предвидила инцидента с баща ми и не се бях молила за него и за това той винаги да се прибира от път..Сега съм на 25. Чувствам се обаче като през февруари 1997 и се обвинявам, че никога не предвидих подобна неизживяна Любов. Ах, само, ако знаех..

Ще отговоря на въпросите ти - въпреки, че не си заслужил. Бог's mistake, че съм такова цвете..

1. Психологията си е там. И тук. Вярвам, че всеки ден е нова възможност да се приближа до себе си, да подхраня нрава си, да укрепя духа си, да изчистя сърцето и мислите си, да се обикна, да достигна до другите и да узная, че никога не ще ги разбера. И не е нужно - достатъчно е само да ги ценя и да ги приемам. А относно университета, за който питаш - казах ти, че не ме приеха (местата били изчерпани). Ще си чакам реда, не съм се отказала. 
2. Интересува те с какво се препитавам - ами, имам 12 ученици. Някои от тях не са в страната и преподавам дистанционно. И от време на време една испанка ми праща английски сайтове за превод на френски. Работя по 30 часа на седмица - печеля си като преди, когато бях в офиса на французина (който, след като напуснах, фалирал между другото - дано не съм сгафила твърде), успявам и да пестя и дори замислям ново пътуване в началото на 2016-та. Темпото ме устройва, новите хора ми носят радост - виждам и резултати от труда ми и това е безценно! 
3. Вече знаеш, че съм в София. Не зная докога.
4. Добре ли съм - когато внимавам, да. Правих си куп изследвания, за да се установи каква е причината да припадам, когато ми скимне. Знаеш, и при психолог се наложи да отида. Накрая се подложих на Тилт тейбъл тест и резултатите се оказаха добри. Другото е без значение.
5. Грешката, която бих поправила - не мога да ти отговоря. Знам кои грешки бих оставила неприкосновени, защото вярвам, че всичко в живота е поправимо и време за покаяние винаги се намира, стига обаче да го пожелаем.
6. Най-важното нещо, което трябва да знаеш в момента е, че не съм се променила.

 ***(По)желания - от съкровените***

Движи се с предпазен колан по тея настоящи и предстоящи кръстовища. Вярвам в теб и в успеха ти и това няма да се промени - нали помниш, аз съм от верните фенове!

Спри да се жалваш от България - ти си си там, а тя си е тук. Отиде за ГОЛЯМОТО щастие и свободата да се изразяваш, да растеш като личност. Нима не си доволен, че все на изток гледаш и се оправдаваш?!

***Послеслов***

От теб само ме боли.. Дано след прочита на това обаче и теб те е заболяло поне наполовина на това, което аз изпитвам. Не се срамувам от това, което ти пиша. Чувствам се докосната, богоизбрана, заради тази Любов. Тя е най-върховното, което съм изпитвала до момента в живота ми. Защото ме провокира, изненада, окрили, усмихна и разплака едновременно, обезвери ме и ме заблуди, допълни ме, доказа ми, че не съм луда и че на този свят сме, за да бъдем с онези, които ни отиват, да правим това, което ни ощастливява и ни кара да бъдем смирени, благодарни, толерантни, щедри, добри, отдадени, смели. Ето, вече гардове няма - поне единият трябва да се държи като възрастен, не мислиш ли? 

Много ми коства да го напиша, но - моля те, остави ме. Вече и приятел не искам да ти бъда. Нищо не искам от теб, моя най-голяма музо! Картината ти стои на хладилника, за да я виждам всеки ден. Свикнах с присъствието и, но вече трябва да е извън срока си на годност. Сега проверявам..

Послепис:

"Наложих си цензура върху имейла в деня след като го написах. Звучи като загуба, че съм изтрил около половината от него, но ти направих услуга, обещавам." 

Подпис: няма, и мен ме няма"