"Навярно интерпретирам имейла ти по грешен начин. За друго обаче съм сигурна - че аз ще опитам да бъда максимално честна и ясна, за да можеш ти да ме разбереш правилно. Сега чети!
"Най-трудното домашно" или "Непосилното домашно" - питам се кое от двете заглавия е по-подходящо за настоящия имейл. Ник, дълбоко се целиш, човече! Мислех, че един ден е достатъчен, за да ми се изплачат очите. Но уви - днес е понеделник и ти си причината, КАКТО БЕШЕ И ПРЕДИ 6 МЕСЕЦА, И ПРЕДИ 9 МЕСЕЦА, И ПРЕДИ ГОДИНА..., да не съм на себе си от тъга. Лошо ми е от теб, разболяваш ме всеки път щом изскочиш с някое подобно на долното писание . Не разбирам защо ми го причиняваш. Нима толкова много ти отнех? Та нали Любовта е най-възвишена на този свят и по следите и място за егоизъм и мъст няма! Минават минути, часове и дни, аз препрочитам и недоумявам защо си позволяваш да прекрачиш границата, която и двамата съзнателно поставихме преди каквото и да се бе случило, след като се разбрахме, че всичко е само една химера - добре изрисувана, но няма, безгласна. Уязвима съм, а ти си шибан егоист. Ах, дежа вю!!! И те мразя, защото те обичам. А дори не знам защо!!! Да, разбира се, че имам чувства към теб щом така реагирам на дванадесетте ти реда! Мислех, че всичко е приключило за мен, както ти ми даде да разбера преди много време, че е и за теб. Но, ето че на остроумното момче отново му се прииска да се подсигури с нечие чуждо, пък било то и гневно, "ти си най-пленяващата личност в моя живот". И се оказвам в клопка. Подлец. Или не - имам друго по-любимо - ПОМИЯР! Променил си се. Жал ми е за теб. Не се държиш като мъж, а като мизерник. Любовта, която вече обаче изпитвам към теб е грозна. Вземай си я и си я заври..
И още едно признание - ако съществува молебен за нездравословните връзки в този ми живот и тяхното окончателно унищожение, готова съм на момента да го изпълня! Не обичам как ме караш да си измислям, да се изкривявам, да подминавам себе си и другите - които мечтаят да са поне частица от онова, което ти си за мен. И да не съм чула повече за несподелени любови или, "ама аз не знаех, че ти се чувстваш така". Шит, брат, всичко знаеш и винаги е било така, обаче нямаш топки за нещо повече от изпросен имейл в 2ч през нощта!
***Лирическо отклонение***
Не помня последния твой поглед, не зная дори цвета на очите ти. Ти си моят втори неуспех, Ник. Първият беше баща ми (и неговите очи не знам какъв цвят са/бяха). Бях на 7 без 5 месец, когато започнах да се крия под одеялото нощем щом си легнех. Сестра ми крясваше да спра да мърдам, че нея я дразнело и не можела да заспи. А аз скришом подсмърчах под завивките и рисувах кръст с ръце; обвинявах се, че не бях предвидила инцидента с баща ми и не се бях молила за него и за това той винаги да се прибира от път..Сега съм на 25. Чувствам се обаче като през февруари 1997 и се обвинявам, че никога не предвидих подобна неизживяна Любов. Ах, само, ако знаех..
Ще отговоря на въпросите ти - въпреки, че не си заслужил. Бог's mistake, че съм такова цвете..
***(По)желания - от съкровените***
Движи се с предпазен колан по тея настоящи и предстоящи кръстовища. Вярвам в теб и в успеха ти и това няма да се промени - нали помниш, аз съм от верните фенове!
Спри да се жалваш от България - ти си си там, а тя си е тук. Отиде за ГОЛЯМОТО щастие и свободата да се изразяваш, да растеш като личност. Нима не си доволен, че все на изток гледаш и се оправдаваш?!
***Послеслов***
От теб само ме боли.. Дано след прочита на това обаче и теб те е заболяло поне наполовина на това, което аз изпитвам. Не се срамувам от това, което ти пиша. Чувствам се докосната, богоизбрана, заради тази Любов. Тя е най-върховното, което съм изпитвала до момента в живота ми. Защото ме провокира, изненада, окрили, усмихна и разплака едновременно, обезвери ме и ме заблуди, допълни ме, доказа ми, че не съм луда и че на този свят сме, за да бъдем с онези, които ни отиват, да правим това, което ни ощастливява и ни кара да бъдем смирени, благодарни, толерантни, щедри, добри, отдадени, смели. Ето, вече гардове няма - поне единият трябва да се държи като възрастен, не мислиш ли?
Много ми коства да го напиша, но - моля те, остави ме. Вече и приятел не искам да ти бъда. Нищо не искам от теб, моя най-голяма музо! Картината ти стои на хладилника, за да я виждам всеки ден. Свикнах с присъствието и, но вече трябва да е извън срока си на годност. Сега проверявам..
Послепис:
"Наложих си цензура върху имейла в деня след като го написах. Звучи като загуба, че съм изтрил около половината от него, но ти направих услуга, обещавам."
Подпис: няма, и мен ме няма"
© Вероника Всички права запазени