Стабилност
Малкият човек сипа зрънца, смени водата, обра някои излишни неща от пода, после каза:
- Сони, попей, а?
Синигерчето го гледаше равнодушно и с известна предпазливост. Никой никога през дългия месец, откакто беше тук, не застраши живота му, но знаеш ли… И сега така – издава някакви звуци малкият човек, обаче какви… И защо…
За всеки случай вдигна глава и изцърка няколко пъти. Нещо като въпрос „Кой си ти? Какво искаш?“. Разбира се, малкият човек не го разбра, но явно остана възхитен и пак избоботи нещо. Синигерчето наклони глава въпросително, после подскокна към хранилката…
Малкият човек притвори вратата на клетката и излезе от голямото помещение…
Синигерчето се нахрани, пийна водичка, почисти крилата и се замисли…
В клетка… Хванаха го преди месец. Под красив покрив хубава купчинка зърна. Кацна, огледа се внимателно, после клъвна… И покривът го захлупи…
Сега е в клетка…
Красива клетка – лъскава, чиста, удобна… Със здрава вратичка…
Което се оказа полуоткрехната. Изглежда малкият човек не я беше затворил хубаво. Та сега можеше да се излезе – само да я побутне с човка и…
И – накъде?
Към своята любима далечна горичка? Към зелените високи треви под стройните дървета, устремени нагоре, нагоре? Към чистия въздух, кристалната изворна вода, бурния живот на свобода…
Където никога не можа да си отдъхне…
Излетиш нагоре – отнейде ястреб или сокол се спусне. По земята закрачиш, за да дръпнеш някой крехък ствол на тревичка – змия се плъзне безшумно. Към водата се устремиш – а там те дебне гъвкав хищник с бляскави люспи…
Наоколо се виждат красиви самки, но… Гнездо, за да свиеш – с друг синигер бой трябва да водиш. Гнездо направи – на удобно място трябва да е, враг да не го достигне. Малки отгледаш – за тях се тревожиш…
И постоянно си напрегнат – храна да зърнеш, вода да откриеш, хищник да избегнеш…
А тук… Само голямата страшна котка беше опасна. Как го гледаше, как се облизваше, как точеше нокти… А сега й е така удобно. Само да блъсне вратичката и после да завърти лапа в ограденото пространство…
Синигерчето подскочи по пода на клетката. Спря до полуотворената вратичка и леко я побутна с човка. Телената преграда се завъртя, спря до мрежата и човката ловко хлъзна кукичката на мястото й…
Сега вече можеше да дремне спокойно върху напречната пръчка…
Тихо… Сигурно… Удобно и - най-важното - стабилно…
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ами... Да, Ани - ще е добре стабилно... Благодаря!
-
Ще умре в плен...Със сигурност.
-
И си остава с птичи акъл...
Благодаря за мнението! -
Така е - и всички те са отивали там, където никой не бил, също и са останали като велики примери, защото другите са си стояли в удобните си клетки. Но за птичето - то е познавало външния свят добре, заплахите и несигурността му, затова навярно за себе си е избрало да затвори и залости добре вратичката. Все пак е само едно малко синигерче
-
Така е, Стоилов. Ама на - разни безумци са нарушавали това правило. Колумб е можело да върти търговийка в Генуа, пък взел, че открил Америка. И Гагарин е можело да управлява товарен самолет, пък полетял в космоса. И Ботев е можело да си намери кротка работа във Влашко, а не да тръгва да мре за тоя народ...
Абе, уютът на сигурността е за предпочитане, прав сте. И Боко това повтаря - стабилност, та стабилност...
Благодаря за мнението! -
Уюта на сигурността винаги е за предпочитане пред заплахата на всичко онова незнайно що и дебнещо отвъд.
-
Благодаря, Мариана, Кети! Това е целта - не просто една история, а подтик за мисъл и собствен поглед към проблема...
-
Всяко нещо си има цена! Супер разказ!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
