Бутна вратата и влезе. Чичо Никос бършеше някакъв стар часовник зад тезгяха и не обърна много внимание кой влиза. За сметка на другите антикварни магазинчета, тук постоянно влизаше и излизаше някой. Работа имаше. И ако някой искаше да купи нещо, тогава се обръщаше към чичо Никос. Никой не крадеше от тук. Имаха някакъв респект от него. Може би го мислеха за магьосник. Той се подсмихваше на тези твърдения и не ги и опровергаваше.

   Джак стоеше и гледаше с умиление стареца.

- Чичо Никос, разкажи ми най-новата история! - помоли както едно време той.

- Джак?... Джак Диксън?... - каза старецът  и чак тогава се обърна.

- Господи, момко, колко си пораснал?! Не сме се виждали  от години… и ти си станал вече голям мъж! - двамата мъже се прегърнаха.

- Наистина, чичо Никос, не съм идвал от десетина години…

- Влизай, момчето ми, влизай! Ще затворя ей сега и ще идем да изпием по чаша чай!

   Минаха през служебния вход и се изкачиха по стълбите  нагоре. Влязоха  в малка стаичка. Тя бе светла и  навсякъде имаше  много цветя. По средата имаше  голяма маса с няколко стола. А на  печката зад нея стоеше чайник, пълен с гореща вода. След малко ароматният чай изпълни въздуха в стаята. Двамата мъже седяха един до друг. И се радваха на срещата си.

- Е, разправяй сега как си, какво правиш… и какво те води насам?

- Добре съм, чичо Никос, занимавам се с история. И съм участвал в какви ли не експедиции… Но в момента  нещо много важно ме доведе при теб. Искам да чуя мнението ти  и да те помоля да ми помогнеш да го скрием.

- Какво е то?

 Джак извади кинжала и го подаде на стария човек. Чичо Никос го повъртя в ръце и с любопитство го заразглежда. Забеляза нещо и стана да си вземе специалното увеличително стъкло.

- Невероятно! - Джак гледаше стареца с надежда. - Това е нож за жертвоприношения. Използван  за принасяне на човешки жертви на бога  Оро. Колко е тежък! И тук има, ако не се лъжа, засъхнала кръв.

-Къде?

- Ето тук, до ръба на дръжката и метала. В какво си се забъркал, момче? Това е опасно! Чувал съм, че когато жертвата е по-особена, в смисъл – някоя по- важна личност, богът ставал много по-милостив но… това изобщо не е доказано!

-Ножът е попаднал случайно в ръцете на  професор Стоун, когато един човек му го донесъл в музея на университета. А той се сдобил с него като помогнал на едно момиче да избяга от нападатели, които незнайно как са се оказали таитяни. Нападнали я именно с този нож.

- Но дори това да е истина, за каква война става въпрос?

- Не зная, чичо Никос. Затова дойдох тук при теб за съвет.

- Ще потърся някаква информация за това.

- А ще мога ли да го оставя при теб?

- Остави го. Ще го сложа в тайника. Знаеш комбинацията от книги, нали?

- Ако не си я сменял от десетина години…

- Не съм - старецът се усмихна дяволито и скри ножа. – Ще проверя в книгите дали мога да намеря нещо и ще ти се обадя.

- Благодаря ти, чичо Никос! Разчитах на помощта ти. - Джак се здрависа с него, прегърна го и си тръгна.