Бутна вратата и влезе. Чичо Никос бършеше някакъв стар часовник зад тезгяха и не обърна много внимание кой влиза. За сметка на другите антикварни магазинчета, тук постоянно влизаше и излизаше някой. Работа имаше. И ако някой искаше да купи нещо, тогава се обръщаше към чичо Никос. Никой не крадеше от тук. Имаха някакъв респект от него. Може би го мислеха за магьосник. Той се подсмихваше на тези твърдения и не ги и опровергаваше.
Джак стоеше и гледаше с умиление стареца.
- Чичо Никос, разкажи ми най-новата история! - помоли както едно време той.
- Джак?... Джак Диксън?... - каза старецът и чак тогава се обърна.
- Господи, момко, колко си пораснал?! Не сме се виждали от години… и ти си станал вече голям мъж! - двамата мъже се прегърнаха.
- Наистина, чичо Никос, не съм идвал от десетина години…
- Влизай, момчето ми, влизай! Ще затворя ей сега и ще идем да изпием по чаша чай!
Минаха през служебния вход и се изкачиха по стълбите нагоре. Влязоха в малка стаичка. Тя бе светла и навсякъде имаше ...