/ криминална история без фантастика от чичо Пешо/
Нямах време през деня, но привечер, все пак, минах покрай чичо Пешо. Едно – да видя как е, друго – интересно ми беше с него. Понякога такива истории разказваше…
Заварих го пред телевизора. Някаква руска станция беше пуснала стар филм. Чичо Пешо седеше изправен пред еекрана – трудно виждаше, та почти беше забил нос в него и от време на време се изсмиваше…
Махна ми с ръка да мълча. Седнах и също се загледах. Не беше лош филмът. Извадих телефона, проверих заглавието му. „Старци-разбойници“. Комедия. То си личеше. При това за милицията едно време…
Свърши, все пак. Обещах си мислено, че ще го потърся – заинтригува ме.
А чичо Пешо рече:
- И аз имах веднъж работа с едни старци-разбойници. Хем беше наскоро…
Зарадвах се. Това беше знак, че ще има разказ. От неговите – винаги по-особени…
- Беше тъкмо в кипежа на мръсната пяна, назоваван „преход“. Преход на алчните мутри към властта и парите. Един ден ме вдигнаха спешно с дежурната група. Обир. Об ...