Старият фатмак
Старият фатмак се протегна, взе си бонбонче от кутията и бавно задъвка. Топъл ден... Скучен ден... Работен ден...
Подчинените му журналисти хвъркаха по улици и интернети, за да намерят новини. В редакцията имаше само двама дежурни.
И той, разбира се.
Главният редактор. Босът. Шефът.
Ех, че е хубаво да си чорбаджия...
Не, че преди не беше. Що години изкара като фатмак...Имаше си склад, имаше си рота, имаше си далаверки...
А после синът му подметна, че може да му осигури хубава – пак началническа, работа... И фатмакът рано се пенсионира.
Сложиха го начело на тая редакция. Фиктивно място, ама началническо.
Изведнъж се оказа най-разбиращият, най-умният, най-далновидният...
Разхвърчаха се журналистчетата. Щото който дава папо, той е тато. Колкото и да е полуграмотен.
Да де, по едно време се увлече и взе да пише антрефилета.
Той пишеше, заместникът редактираше – докато доведе шефската груба морена до стройна статуя.
Важното е, че името му стоеше под материала.
И младите го уважаваха. Или поне даваха вид.
Та веднъж ли им се стросна – кой е босът? Той! Значи...
Знаеше си го от казармата – „Я начальник – ты дурак, ты начальник – я дурак”...Е, там – като подчинен, всички офицери го правеха на глупак. Ама войниците пък се изпъваха и не смееха дори наум да се усмихват.
Тук – винаги шеф. Който е върхът...
Фатмакът щракна с дистанционното и пусна телевизорът. Плазма. Половин стена...
Не е като да е някакво инженерче дребно – та ако ще в министерство или АЕЦ. Тук е... Уха!
Погледна екрана на компютъра.
Тоя пък какво е написал? Абе, той ли ще дава акъл? Щом шефът не разбира – значи никой не го схваща. Я файлчето в коша...
Готово!
Май тоя там пробва началството.
Имал самостоятелно мнение, виждал различно, искал да се спазват правата му...
Кой е ШЕФЪТ? Толкова...
Написал бил...
Ми да си пише – обаче, шефът пуска материалите.
Какво ми се е разфилософствал? Трябва простичко, ясно – като виц за бай Ганьо или Иванчо и Марийка...
Айде бе, ентелегенти!
Демокрация е – всички имат равни права, ама шефът е един. Така че...
И ядосан си взе още едно бонбонче.
Дали да си сипе от ъглестата бутилка?
Не, не – ще трябва да вземе строги мерки. За съжаление, няма как да им направи една строева, обаче – в него е хлябът, и ножът също...
Та тоя нахалник май ще изхвърчи...
И ще стане пак тихо и спокойно...
Като в казармата, когато вечер минаваше през спалните. А там... Тишина! Никой не смее да гъкне...
Фатмакът иде! Мирно...
Добре... Ще си сипе, все пак, една чашка...
Какъв дълъг ден... И горещ... И скучен...
Да можеше и него да вкара в строя...
П.П. Писах го за конкретен човек, конкретен случай. И той... Го пусна??? Толкова тъп, та не се позна. А може и аз да съм лош художник...
Пореден интересен коментар - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесва ми, сякаш разказваш за нашия фатмак, имахме един спуснат с парашут, гък не разбираше, ама на служба!
-
Благодаря, Безжичен!
-
Конкретен, конкретен - ама много типичен и обобщаващ изглежда. Разбира се, ние, по-големичките
ги помним много добре. Но това, което е лошо, че са цяла просмукваща се, паразитна и неграмотна прослойка... И все повече се увеличава. -
Благодаря, Лидия, Пепи, Петре!
-
Ако сам си си начальник, дали си фатмак-дурак?
Дето се казва "Ползвам си опциите, щом са ми дадени" -
„Хубава“ словесна картинка си нарисувал. Среща се.
-
Написаното не е ли актуално и сега, а... Все си спомням фатмака '' Може да имаш вишо, даже и средно УбразУванье,.. ама тук командва старшината Ачката...да вий яснУ...''
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
