Старият полковник и демокрацията
Старият полковник гледа телевизия. Което всеки, минал на петдесет метра от кооперацията, разбира. Звукът е надут почти до край. И правилно – нека слушат поне, нека обърнат внимание какво интересува Старият полковник. И се поучат…
Реално причините са две. Едната – слухът вече не му се подчинява. Ако беше едно време, ако тоя слух му беше в поделението – да го строи набързо, да му се скара, да го хвърли в ареста… Е, ако беше с по-малко звездички на пагона…
Втората причина – Старият полковник доказва на околните, че е жив. И е тук.
Понякога го доказва и на себе си…
А в момента вървят новини. Неинтересни новини. Какво го интересува Старият полковник къде имало отровен въздух, какви боклуци били изсипани насред гората, как водата нейде си внезапно изчезнала…
Ми – да се оправят, бе!
Има си канален ред. Ще докладват Комуто трябва и той ще нареди какво да правят. Не може Сульо и Пульо да обсъждат проблемите на арм… на държавата! Има си ред! И демокрация…
Старият полковник едно време не търпеше тая дума. Някакви си цивилни гарги ще разрушават стегнаната в менгеме система… Демокрация искали, моля ви се… После назначиха Генерала да командва държавата и Старият полковник разбра – те това ще е…
Това е демокрацията!
Генерал!
Не е важно кой го е обявил за такъв, кой го е назначил, кой е в щаба му. Важното е, че е Генерал! С фуражка и лампази. С рязък и точен изказ.
Ма, не знаел това или онова… Ма бил прост… Ма не бил чел книги… Ма…
Генерал е това, ей! Не може да не знае. Но си има свой план. И действа по него. Накрая е важно едно – победил ли е, ликвидирал ли е вражеските войници.
Макар понякога Старият полковник да се чуди кои са враговете за Генерала. Може би тия в строя пред него…
Важното е, че е назначен за главен демократ…
Демокрация е това! Няма какво да се обсъжда кой, как, защо. Казано ви е – демокрация, значи изпълнявайте! При демокрацията основното е думата на Главния демократ.
Кой там си позволява да шушука в строя? Кой там нарушава реда в колоната?
Не им харесвало, напускали, бягали през границата при други демократи…
Море да бяхте едно време…
Ще видите вие как се напуска строя! Наредено е: „Десни, десни, десни…“ Кой там си позволява да стъпва с левия крак?
Е, така е – Старият полковник помни времето, когато командата се изпълняваше само на ляв крак. „Леви! Леви!“ ехтеше навред. Но – това е демокрацията. Наредили са да се смени стъпката. Изпълняваш!
Времето минава, времето…
Да беше по-млад Старият полковник, да му заповядаха да командва една колона барем… Ще ги научи той на демокрация! Марш! Марш! Бегом! Залегни! Ама какви локви?! Заповед – лягай! И на сутринта да си в лъсната Униформа, с бляскави чепици… С език ще чистиш и – пак ще си според заповедта…
Щяха още по-бързо да се научат на демокрация. То и сега се учат, ама Генералът е добър. Все още. Позволява им да дрънкат, да недоволстват, че и да мислят…
Каква демокрация е това, когато демократизираните мислят? Демокрацията е ясна и точна заповед. И задължително щастие, че живееш в нея. Под командването на цял Генерал…
Остаря Старият полковник, остаря…
Но може все още да ги научи нещо тия мъркащи в строя цивилни гарги. И ще ги научи…
Старият полковник взе дистанционното. Демократичен уред. Каквото натиснеш – това ти показва телевизорът. Изпълнителен. Без коментари, без разни мисления и питания ,без …
Абе, такъв, какъвто беше Старият полковник от курсант до пенсионер…
Така! Сега – звукът. Още малко, още…
Слушайте! И изпълнявайте…
Демокрация е!
На гости при Дявола - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Елке!
-
Много правдив портрет! И аз познавам такъв, ама...генерал!
-
Аз мога всичко да му оставя, но той сам се е превърнал в това...
-
Е не, остави му поне малко достойнство... че нещо ще се превие накрая и ще каже "пук"...
-
Благодаря, ДПП!
На мен отдавна ми е жал - живее си в измислен свят, не разбира, че е закъснял с последната сцена от живота си. И става за присмех, че и за съжаление... -
Добре, че още се държи полковника и знае кое какво е, че както го мразех в началото, накрая ще вземе да ми дожалее за него.
-
Благодаря, Стойчо!
Демокрацията е строй - не мърдаш без команда. -
Демокрация е това:няма мърдане!
Леви,ама се одесниха. -
Благодаря, Мариана!
Но - всеки от нас си вика: "Така е, обаче не съм аз"... -
Благодаря, Силвия!
Един мой познат има тъст - полковник от пожарната, пенсионер. Който полковник не яде риба и пиле, защото жена му преди е почиствала кокали и кости. Обаче, починала и...
Ситуации бол - няма нужда да измисляш. -
А, така! Леви, леви, леви! Браво, Георги! Много ми хареса.
Сложи го и в друга ситуация, сред хора. Например как минава през площада, на военния празник, отиват към ресторанта да празнуват, обаче до Него е жена му. А тя непрекъснато му прави забележки и то на висок тон и му подбива авторитета. Хората се обръщат. Това съм го виждала на живо.
Поздрави! -
Благодаря, Росилина!
Ами... Неусетно стана герой на поредица. Въпреки отношението ми. -
Браво! Влязъл си под кожата, пардон униформата на полковника! Дали поради това започнах леко да го харесвам?!
Поздравления за тънката психология!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
