Два часа вече старият полковник гледа Униформата…
Два часа, откакто я беше извадил от гардероба и окачил върху вратата му. Все още лъскава, здрава, бляскаща със звездите на пагоните и няколкото медала за изкарано на служба време, тя внезапно зае цялото място в стаята.
Старият полковник отдавна не беше я виждал. Да, знаеше, че е в гардероба, изчистена, изгладена, прибрана за…
Абе, прибрана!
Но не му трябваше. Засега.
Едно време тя беше основната му грижа. Пази Боже, да зърне косъмче на ревера или прашинка върху пагоните! Да не говорим, ако жена му беше допуснала петънце върху лъщящите обувки…
Униформата!
Основната разлика между офицерите и цивилните гарги. Ония, дето – както казваше старшината във военното училище – ако бяха толкова умни, щяха да ходят в крак, подравнени и в стройни редици. Пък те… Тълпа!
И как се различават кой какъв е? Поне някакви знаци да имаха. Да видиш – тоя е секретар в кметството, тази е служителка в банката, тези са даскали, ония лекари…
Без Униформи? Че как се ...