Пиех си кафето машинално, а съзнанието ми още спеше. Зяпах разсеяно силуета на планината и се опитвах да си спомня какво сънувах тази нощ. Имах някакво смътно усещане за нещо важно, но не бях сигурна, а мъглата на съзнанието ми отказваше да се вдигне, подобно на тази, която обвиваше върховете отсреща. Някаква индикация, на екрана на компютъра, привлече вниманието ми ― имах ново непрочетено писмо, в електронната си поща.
Странно, кой ли ми е писал?
Точно тази електронна поща използвах много рядко и на нея почти не получавах имейли. Отворих го и се зачетох:
„... Просто започни да пишеш...
Останалото само ще дойде, но помни – пиши единствено и само за себе си! За собствено удовлетворение!...“
Господи!
Това беше част от дневника ми, който започнах да пиша преди години, а изпращачът бях аз. Най-откаченото беше, че съм си го изпратила в 2.30ч. снощи! Нямах никаква идея защо и дори нямах никакъв, дори смътен спомен за което.
Бях го писала преди много години, но изоставих идеята. Затова продъл ...