19.02.2020 г., 11:35 ч.

Старото ми Аз 

  Проза » Разкази
758 2 8
8 мин за четене
Пиех си кафето машинално, а съзнанието ми още спеше. Зяпах разсеяно силуета на планината и се опитвах да си спомня какво сънувах тази нощ. Имах някакво смътно усещане за нещо важно, но не бях сигурна, а мъглата на съзнанието ми отказваше да се вдигне, подобно на тази, която обвиваше върховете отсреща. Някаква индикация, на екрана на компютъра, привлече вниманието ми ― имах ново непрочетено писмо, в електронната си поща.
Странно, кой ли ми е писал?
Точно тази електронна поща използвах много рядко и на нея почти не получавах имейли. Отворих го и се зачетох:
„... Просто започни да пишеш...
Останалото само ще дойде, но помни – пиши единствено и само за себе си! За собствено удовлетворение!...“
Господи!
Това беше част от дневника ми, който започнах да пиша преди години, а изпращачът бях аз. Най-откаченото беше, че съм си го изпратила в 2.30ч. снощи! Нямах никаква идея защо и дори нямах никакъв, дори смътен спомен за което.
Бях го писала преди много години, но изоставих идеята. Затова продъл ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© SMooth Всички права запазени

Предложения
: ??:??