9.
Слушах поразен историята за трагичния край на старшината и ми се доплака. Нищо не можех да кажа, устата ми пресъхна, отпих малко вода – не минава. Дядо Марко се размърда:
– Хайде да те водя у нас, ще си ми гостенин тази вечер, какво ще кажеш, а?
Пренощувах, питах сутринта къщата на старшината сега на кого е :
– На никого – каза дядо Марко – трябва да се търсят наследници, Крас си беше самичък, Лилето – и тя, знам ли? Кметицата ще каже, за сега никого не пускат – нали виждаш, то къща за чудо и приказ, гледай как се е белнала там на високото. Ама ти защо все питаш за Крас, гледай как не се сетих да те питам аз още вчера, какъв си му?
– Служех при него, казаха ми, че живее тук и наминах да го видя, а то виж какво се случило – така му отговорих. Минахме през гробището, запалих свещичка – тръгнах обратно за Смолян. В главата ми кънтеше някаква камбана – като на умряло.
Пътувах. Не знаех защо се връщам във Варна, защо се случи всичко това, как ще си оправям бакиите, които забърках. Бракът ...